Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
— Какво имаш? — прошепна Макс през стиснатите си зъби.
— Мощен браунинг — отговори Екщайн.
— Аз също. Какви куршуми?
— С кух връх.
Макс изгледа Екщайн с любопитство. Куршумите с кух връх са невероятно смъртоносни, защото избухват вътре в целта, разкъсвайки плът и кости.
— Преди зареждах със стандартни — бързо обясни Екщайн. — Обаче видях как един такъв премина през тялото на копелето и разби ваза с цветя.
— Значи се опасяваш за обзавеждането?
— Опасявам се за странични, невинни хора.
— Добре — изпъшка Макс. — Тук няма странични, нито невинни.
На петдесет метра от бунтовниците Екщайн спокойно посегна към мръсния, бял парцал върху таблото. Той намали, като едновременно с това спусна прозореца си, извади ръка и размаха знака за предаване. Бунтовникът на пътя, явно командир на тройката, отвърна с нещо като ухилване, после сви пръст и повика колата да се приближи.
— Има здрави топки, щом си стои така на пътя — коментира Макс.
— Освен това има и зареден автомат.
— Можеш ли да блъфираш и да го накараш да ни пусне?
— Няма да ни пуснат. В най-добрия случай ще ни накарат да се върнем, но ако ни накарат да слезем, за да ни претърсят или забележат саткома и лекарствата, с нас е свършено.
— Мамка му — изсумтя Макс и избърса дясната си длан в панталона.
Като олимпийски състезател преди финален спринт, годините опит и тренировки задействаха Екщайн. Онези части от ума му, запазени за скръб, съжаление и морални колебания започнаха да се затварят и остана само здравословна доза страх, която изпрати адреналина на съответните места. Беше човек, на когото предстои битка в тъмнината, и нямаше да позволи на миналото или надеждата да повлияят на бъдещето му. Можеше само да се приготви и да разчита на волята и рефлексите си.
— Действай, когато аз започна — каза Екщайн, докато обмисляше светкавичен план за действие. — Открехни вратата си, за да се наложи на твоя човек да отстъпи, но си стой в колата.
— Ясно — отвърна Макс. — Кажи на децата ми, че ги обичам.
Екщайн пое дълбоко дъх, затъмни образа на собствения си син в паметта и опита да забави биенето на разтуптяното си сърце.
— Кажи същото и на моето дете.
Той спря джипа само на два метра от бунтовника на пътя. Остави ръката си с белия парцал да виси от прозореца, докато изключваше от скорост, но без да загася двигателя. Двамата бунтовници приближиха колата отстрани. Униформите им бяха мръсни, непрани от месеци, кафиите около вратовете им почти сиви от пот и прах, а черните им лица блестяха като омаслено, лакирано тиково дърво. Екщайн показа глава през прозореца и се ухили.
— Здрасти, приятели.
Не последва отговор. Само водачът, застанал в светлината на фаровете, мръдна глава с нещо като заповед да излязат от колата. Екщайн чу прозореца на Макс да се спуска надолу. Докторът започна да приказва нещо за отвличане на вниманието.
— Отиваме на гости на сирачетата горе. — Ръката на Макс хвана дръжката на вратата, дръпна я, а коляното му я натисна навън, докато пръстите му се насочваха към колана. — Нали знаете какви са ужасни условията тук… Много, много лоши…
Пазачът откъм Екщайн явно беше твърде млад и изнервен, поставил пръст върху спусъка на автомата си. Трудно би могъл да го изплаши, тъй като той и така си беше уплашен до смърт. Израелският майор внезапно се заколеба, търсейки някакъв друг начин за измъкване, някаква лъжа, шега или друго, което да им спечели време и да предотврати неизбежното. Но всичко това бяха просто фантазии. Знаеше какво ще се случи, мразеше го, но нямаше никаква друга възможност.
— Излизай! — внезапно заповяда водачът със силен африкански акцент. В същото време двамата отстрани извърнаха глави към него и на Екщайн не се наложи да дава сигнал на Макс. Нямаше да имат друг подобен шанс.
Екщайн пусна парцала и измъкна пистолета от колана си с дясната ръка. Усети как пръстите на лявата освобождават предпазителя с неподозирана сила. А после дулото заподскача през отворения прозорец сякаш задвижвано от собствени сили, докато той дърпаше спусъка и светкавицата го ослепяваше, а бунтовникът отстрани отхвръкна назад, като ударен от парен чук в гърдите.
Екщайн стреля отново. Чуваше гърмежа на пистолета на Макс и дрънченето на празните гилзи по метал. А после натисна газта и отпусна съединителя, хвана кормилото със свободната си лява ръка и видя ужасеното лице на бунтовническия водач, който се опитваше да отскочи назад.
Но беше твърде късно. Бронята на джипа го удари през бедрата и той се пречупи напред като парцалена кукла. Челото му издрънча по капака, преди тялото да отхвръкне на пътя и Екщайн да го прегази. Джипът залитна наляво, Екщайн трепна, когато гумите размазаха плътта и костите, после изсвириха по асфалта, пръснаха камъчета и колата изрева по хълма към крепостта.