Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
— Вдигни го, Баум.
Бени погледна надолу. Беше окървавения дневник на Ники.
— Гледаше го и го искаше, нали? Вдигни го сега.
Бени се наведе и вдигна бележника. Да, чудил се беше дали дневникът не крие някаква жизненоважна тайна за Синята брада или истинските мотиви на чеха да дезертира.
— Четеш ли чешки? — изсъска Крумлов.
— Малко — отговори Бени. — Трябва ми време.
— Добре, мога да ти го оставя. Четивото е интересно. Страница след страница любовни писма до мен. Тя е писала всеки ден, Баум. — Той почти се задави от мъка. — Всеки ден!
Ейтан беше затаил дъх, защото се измъчваше от картината на неизмеримата мъка на Крумлов.
— Само прочети последната страница, Баум. Онези три реда.
Бени бавно отвори дневника. Страниците бяха изписани с много дребен почерк. Той обърна на последната страница, но Крумлов знаеше изреченията наизуст и му спести труда.
— Обичах те с цялото си сърце, Ян — изрече той с прегракнал шепот. — Но трябва да дойда и да те убия, любов моя. Само че аз няма да се опитвам да го направя, докато не бъда сигурна, че ще ми попречат. — Гласът му трепна и сълзите потекоха по лицето му.
Бени бавно затвори бележника.
— Съжаляваме — каза той.
Крумлов махна яростно с ръка.
— Видяхте ли? Тя извърши самоубийство заради мен. Тя се опита да направи онова, към което са я принудили, чак когато е била сигурна, че някой като Мишел Дюбе ще я спре. И знаете ли защо? Защото Ники знаеше истината. Тя знаеше моята мечта и искаше аз да я постигна.
Чехът започна да се разхожда напред-назад, като размахваше ръце и изказваше на глас мъката си.
— Вие си мислите, че аз съм някакъв си славянин, продавач на второразредни тайни, нали? Мислите си, че ме интересува някаква си вила на брега на Средиземно море и едрогърда израелка за любовница? Заради това ли, мислите, съм го направил? Че съм като стария бял ловец, изморен от живота, търсещ спокойствие сред красиви, чернокожи туземки?
Екщайн и Баум го гледаха като запленени зрители на първото кацане върху Луната. Той спря да ходи и се обърна към тях. Посочи с двете си ръце към гърдите на израелците.
— Аз не съм по-различен от вас, тайнствени приятели мои — натъртено каза Крумлов. — Не по-различен. Баща ми беше чешки партизанин по време на войната и когато тя свърши, макар и полужив, комунистите го направиха генерал. Генерал! Ранг, до който никой от нас няма да стигне, уверявам ви. И през цялото си красиво детство, възпитан като католик, което поначало беше забранено от Партията, аз исках единствено да бъда като него. Герой на страната си, истински офицер. И никога не съм се и досещал, че красивата ми майка, руса полякиня, е нещо по-различно от онова, което те двамата твърдяха — емигрантка от Варшава, която е открила своя принц върху потния му бял кон през 1945 година. Никога не съм си и представял, че грозният белег върху ръката й може да е от самонараняване, с което е искала да скрие тревожното си, ужасно минало. Чак след смъртта му открих истината. Да, тя е била емигрантка. Бегълка. И той я е открил полумъртва в една канавка. Тя е искала да стигне пеша до Прага. От Освиенцим!
Сега Крумлов трепереше. Цялото му тяло се тресеше от емоции, а Бени и Ейтан също се бяха разтреперили, докато го слушаха. Сякаш знаеха какво ще им каже и макар да не искаха, вярваха на всяка негова дума. Крумлов престана да вика и гласът му затихна. Сега беше друг глас, пълен със сълзи и кръв от разкъсаното му сърце.
— О, ще ви кажа кой е къртицата, приятели мои — прошепна той. — Но ще ви го кажа в Йерусалим. — Той хвърли цигарата си в краката им като ръкавица на ядосан рицар. — Защото аз съм евреин. Също като вас.
Той се извърна и изчезна в мрака на застрашения лагер.
ЧАСТ ТРЕТА
Спасители
Показаха ти статуя и ти казаха да й се молиш. Построиха ти храм и те затвориха в него, но така и не ти казаха цената, която ще трябва да платиш за онова, което си сторил…
Само добрите умират млади.