Гай-джин (Част II)

— Няма нищо… Зле ли е?

— Не зная, малко кръв в урината и силни болки в слабините. Изглежда, е била много енергична, той се бил увлякъл и когато достигнал кулминацията, стомахът му се свил от възбудата й се сгърчил, така каза. Горкичкият момък, макар че много го боли, твърди, че тя си струвала парите.

— Така ли твърди?

— Да, с някои подробности — не споменавай, че съм ти казал, а? Дадох му болкоуспокоително, така че ще поспи час-два. Ще се отбия по-късно. — Хоуг въздъхна и се изправи с мрачна усмивка. — Получих ново писъмце от госпожа Струан, а ти?

— Да, горе-долу пак същото. Ще му наредиш ли вече да се върне в Хонконг?

— Не мога да му наредя каквото и да било. Той ще си иде, когато поиска, това е сезонът на бурите, за Бога. Разумно е да остане — освен ако няма нещо належащо в Хонконг.

— Има десетки причини — там е седалището на компанията, тук наистина няма какво да прави.

Хоуг сви рамене.

— Съгласен съм, че в Хонконг ще бъде по-добре. Имах намерение, да се върна с пощенския кораб, но след снощи ще изчакам още няколко дни.

— Вземи го със себе си, моля те, на пощенския кораб.

— Вече му предложих и ми отговори с доста неучтиво „не“. Остави, Джейми, добре му е тук, а и едно отвратително пътуване по море ще му се отрази изключително зле, може да го убие. Между другото чувам, че пак ще има бал следващия вторник с Анжел Хубавелката като почетна гостенка.

— Малкълм не ми е споменавал.

— Под покровителството на посланик Сьоратар, със съмнително потекло, баща на всички французи. Е, да си вървя — дръж ме в течение и ако Малкълм пак помоли за подобен гуляй, първо се консултирай лично с мен.

— Добре. Благодаря, докторе.

По-късно на вратата почука Варгас.

— Сеньор, А Ток казва, че тай-панът искал да ви види.

Качвайки се по стълбата, Макфей внезапно усети противно присвиване в стомаха, като се постави на мястото на Малкълм.

— Сеньор Макфей! — извика Варгас от долната площадка. — Извинете, но самураите от Чошу току-що пристигнаха за поръчката на пушки, сеньор.

— Връщам се веднага.

Макфей почука и отвори.

— Здравей, тай-пан — каза любезно. Струан бе подпрян на възглавници, гледаше особено, с вяла усмивка на лицето. — Как си днес?

— Видя ли се с Хоуг?

— Да.

— Добре, тогава знаеш, че момичето се оказа много добро и, ами, благодаря ти, Джейми. Страхотно ме облекчи, макар… — Струан се изсмя нервно, — макар краят леко да ме разтърси. Потресаващо тяло. Всичко се получи крайно задоволително, но едва ли ще го повторя, преди да се оправя. Тя със сигурност ме отърси от безизходното положение. — Малкълм пак се изсмя кратко и нервно. — Не си представях, Джейми, че малко момиче като нея толкова може да е силно и толкова… разбираш, нали?

— Разбира се. Всичко според плана ли стана?

За миг Струан се поколеба, после твърдо отвърна:

— Да, дори по-добре… искам да й удвоиш заплащането.

— Разбира се. — Макфей долови скритото безпокойство на Малкълм и го заболя за него. Очевидно, каквото и да се бе случило, отношенията между Малкълм и Шизука щяха да останат тайна. „Щом така иска, добре. Не е моя работа. Каквото станало, станало. Ще добавя още една тайна към всички останали.“ — Радвам се, че е минало добре.