Окото господне

Монк помогна на Дънкан да мине между острите късове стомана, осейващи всичко наоколо — младият мъж куцаше.

Джейда затича към тях, като заслоняваше лице от вятъра. Сърцето й се сви, като видя подгизналия от кръв крачол на Рен.

Другите се събраха при тях.

— Какво стана? — попита астрофизичката.

— Опитах се да потъна заедно с кораба — пошегува се Дънкан. — Обаче Монк ме разубеди.

— Да тръгваме — подкани ги Кокалис. После забеляза, че един липсва. — Къде е Санджар?

Джейда се заоглежда. Не беше забелязала изчезването му.

— Отиде да потърси пилота — отговори Вигор.

Младата жена с угризение се обърна към хеликоптера. Изобщо не се бе замислила за съдбата на техния пилот. Сигурно подсъзнателно го смяташе за мъртъв, убит от работниците на Йосип.

Монк и Дънкан тръгнаха към вертолета. По пътя откриха три трупа, проснати в локви кръв.

И тримата бяха застреляни.

Рен ги заобиколи с накуцване.

— Нашият безстрашен летец явно е оказал сериозна съпротива.

— И ни е спасил живота — прибави Кокалис. — Най-вероятно тъкмо това е забавило взривяването на кораба и ни позволи да се измъкнем.

Джейда изпита два пъти по-силно угризение. Дори не знаеше името на пилота.

Стигнаха до хеликоптера и видяха, че бордовете му са надупчени от куршуми, а покривът е разбит на парчета. Съдраните платнища плющяха на вятъра.

Нямаше и следа от Санджар.

И тогава от мрака на бурята се появиха два тъмни силуета, които се крепяха един друг, приведени под напора на вятъра и брулени от навяващата сол.

Санджар и пилотът.

Монк остави Дънкан с Джейда и отиде да им помогне.

— Тръгнах по кървавата му диря — обясни Санджар, когато двамата дойдоха при тях. — Водеше от хеликоптера и изчезваше в пустинята…

— Раниха ме в горната част на бедрото — поясни пилотът. — Приклещиха ме под хеликоптера и вече се бях отписал, когато от кораба отекна силен взрив. Използвах разсейването им и изкуцуках в мрака с надеждата, че няма да тръгнат да ме търсят.

Джейда си спомни взривената врата в подземието.

„Значи в крайна сметка май сме се спасили взаимно“.

— Вертолетът ще може ли да лети? — попита Монк.

Пилотът се намръщи.

— Не и в това време. Но с малко силикон и лепило сигурно ще успея да го вдигна във въздуха.

— Браво на тебе — отбеляза Кокалис.

Всички се скриха от бурята в хеликоптерната кабина. Но черната виелица беше най-малкият им проблем.

Монк се обърна към Санджар, който тъкмо вдигаше от една седалка сокола си, все още увит в одеяло — беше оставил птицата на завет, преди да се отправи по следите на пилота.

— Знаеш ли къде ще занесе реликвите Арслан?

— Не съм сигурен, но най-вероятно в Улан Батор.

— А там? — присъедини се към разговора монсиньор Верона. — На кого ще ги даде?