Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
Филип стана с кифарата в ръце.
— По традиция булката и младоженецът остават разделени до сватбата.
Още един ритуал — последна кратка раздяла преди цял живот заедно.
— Но булката може да даде на младоженеца някакъв знак за обич, за да е сигурна, че няма да я забрави в самотните часове на нощта — добави Филип и очите му палаво просветнаха.
Матю и аз станахме. Пригладих полата си, но вниманието ми бе привлечено от неговия дублет. Забелязах, че шевовете са изключително фини, малки и равни. Нежни пръсти повдигнаха брадичката ми и аз потънах в хармонията от меки извивки и остри ъгли по лицето на Матю. Докато се гледахме, вече нямахме никакво усещане, че играем театър. Стояхме насред залата, заобиколени от гости, но целувката ни беше магия, която ни отнесе в наш собствен интимен свят.
— Ще се видим утре следобед — прошепна Матю до устните ми, когато се отделихме.
— Ще съм онази с воала. — Повечето булки не носеха воали през 16-ти век, но те бяха древен обичай и Филип бе заявил, че няма да позволи негова дъщеря да влезе незабулена в църква.
— Ще те позная навсякъде — отвърна той и ми се усмихна ослепително, — със или без воал.
Очите му трепнаха, когато Ален ме изведе. Усещах хладното им немигащо докосване дълго след като напуснах залата.
На следващия ден Катрин и Жоан бяха толкова тихи, че задрямах, докато изпълняваха сутрешните си задължения. Слънцето бе почти напълно изгряло, когато те най-накрая дръпнаха балдахина и обявиха, че е време за ваната ми.
В стаята ми влезе цяла процесия от жени с кани, които бъбреха като свраки и пълнеха огромна медна вана, която подозирах, че основно се ползва за направата на вино или сайдер. Но водата беше топла, като от съвременен водопровод, а медният съд задържаше прекрасната топлина, така че нямах намерение да издребнявам. Простенах от удоволствие, когато се потопих под повърхността.
Жените ме оставиха да се накисна. Забелязах, че малкото ми вещи — книги, бележките ми по алхимия и записаните окситански изрази — бяха изчезнали. Както и дългата ниска ракла, в която държах дрехите си. Попитах Катрин, а тя ми обясни, че всичко е преместено в покоите на милорд в другия край на замъка.
Вече не бях предполагаемата дъщеря на Филип, а съпругата на Матю. Собствеността ми бе преместена според новото ми положение.
Верни на дълга си, Катрин и Жоан ме извадиха от ваната и ме подсушиха. Всичко това се случи, докато часовникът удари един. Наглеждаше ги Мари, най-добрата шивачка в Сен Люсиен, която бе дошла да довърши последните детайли по работата си. Приносът на селския шивач мосю Бофий към сватбената ми рокля не получи признание.
Ако трябва да бъда честна към Мари, La Robe[51] (мислех за тоалета си само на френски и винаги с главни букви) беше впечатляваща. Как бе успяла да я ушие за толкова кратко време бе дълбоко пазена тайна, макар да подозирах, че всяка жена в околността ѝ бе помогнала поне с един бод. Преди Филип да обяви, че ще се омъжвам, планирахме сравнително семпла рокля от тежка кремава коприна. Настоявах само за един чифт ръкави, не два, и висока яка, която да ме пази от зимния студ. Казах на Мари, че няма нужда да си създава главоболия с бродерии. Също така отказах и ужасната клетка за птици, която щеше да поддържа полата ми разперена във всички посоки.
Мари се възползва от езиковите недоразумения, впрегна творческата си мисъл и измени първоначалния модел много преди Филип да ѝ каже къде и кога ще бъде обличана роклята. След това нищо не можеше да я удържи.
— Marie, La Robe est belle[52] — казах ѝ и погладих избродираната коприна. Стилизирани рогове на изобилието, познатите символи на богатството и плодородието, бяха извезани със златни, черни и розови конци. Имаше розети и клонки с листа, а шевици обточваха и двата чифта ръкави. Същите шевици украсяваха и корсажа в сложни комбинации от спирали, луни и звезди. На рамото имах квадратни декоративни капачета, които скриваха връзките, привързващи ръкавите към корсажа. Въпреки сложните орнаменти корсажът беше елегантен и ми ставаше идеално, а желанията ми относно кринолина поне бяха почетени. Богатството на полата идваше от многото плат, а не от устройството за повдигане под нея. Единственото, което носех под фустата, беше платнена поличка върху ханша и копринени чорапи.
— Линиите са категорични и много семпли — увери ме Мари и подръпна корсажа, за да го нагласи по-добре.
Жените бяха почти приключили с прическата ми, когато на вратата се почука. Катрин се втурна да отвори и обърна кошницата с кърпите.
Беше Филип, който изглеждаше великолепно в кафявия си костюм. Ален надничаше зад него. Бащата на Матю зяпна.