Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Бронуин хуба чанта — казва Бронуин, размахва една с пайети и сърца, увиснали на връвчици.
— Да, милинка, но у дома имаш много хубави чанти. — Взема лъскавата чанта, Бронуин пищи и едно от сърцата пада на земята.
— Възможно ли е поне веднъж да сме влезли за повече от три минути преди първия пристъп? — пита Пол, върнал се е.
— Ако беше тук, можеше да я разсейваш — казва му Дийна.
— Бронуин хуба чааантааааааааа!
Дийна я вдига и я слага пак в количката.
— Да тръгваме.
Аз вдигам сърцето и си го слагам в джоба с другите съкровища, вървя до количката.
После си променям решението, слагам всичките си съкровища в чантата с Дора в предното малко с цип. Обувките ми болят, така че ги свалям.
— Джак! — Пол ме вика.
— Стига си ревал името му насам-натам, нали помниш? — казва Дийна.
— Да, вярно.
Виждам гигантска ябълка, направена от дърво.
— Харесва ми.
— Откачено, нали? — казва Пол. — Какво ще кажеш за това барабанче за Ширел? — казва сега на Дийна.
Тя извърта очи.
— Опасност от мозъчно сътресение. Дори не си го помисляй.
— За мен може ли ябълката, благодаря? — питам аз.
— Не мисля, че ще се побере в чантата ти — казва Пол и се ухилва.
После намирам нещо със сребърно и синьо като ракета.
— Искам това, благодаря.
— Това е кафеварка — казва Дийна и я връща на лавицата. — Вече ти купихме чанта, стига толкова за днес, нали? Искаме само да намерим подарък за приятелката на Бронуин, после се махаме оттук.
— Извинете, тези да не са на голямата ви дъщеря? — стара жена държи моите обувки. Дийна я гледа и не разбира.
— Джак, приятел, какво става? — пита Пол и сочи чорапите ми.
— Много ви благодаря — казва Дийна, взема обувките от жената и кляка. Набутва ми краката да стъпят първо в дясната, после в лявата.
— Не спираш да повтаряш името му — казва тя на Пол през зъби.
Чудя се какво не ми е наред на името.
— Съжалявам, съжалявам — отговаря Пол.
— Защо тя казала голяма дъщеря? — питам аз.
— А, заради дългата ти коса и чантата с Дора — казва Дийна.
Старата жена е изчезнала.
— Тя от лошите ли беше?
— Не, не.
— Но ако се сети, че си онзи Джак — казва Пол, — може да те снима с телефона си или нещо такова и тогава майка ти ще ни убие.
Гърдите ми тупкат.
— Защо Мам ще…?
— Искам да кажа, извинявай…
— Много ще се ядоса, това иска да каже — отговаря Дийна.
Мисля си за Мам, легнала е в тъмното и я Няма.
— Не ми харесва да е ядосана.
— Разбира се, че не.
— Може ли да ме заведете обратно в Клиниката, моля?
— Съвсем скоро.
— Сега.
— Не искаш ли да видиш музея? Ще тръгнем само след минутка. „Уебкинз“ — казва Дийна на Пол, — това би трябвало да е достатъчно безопасно. Мисля, че има магазин за играчки след храните…
Пипам си чантата през цялото време, обувките ми са велкровани прекалено стегнато. Бронуин е гладна, така че ядем пуканки, това е най-хрупкавото нещо, дето някога съм ял, залепва ми в гърлото и ме кара да кашлям. Пол взема на него и Дийна лате от магазина за кафе. Когато парченца пуканки ми падат, Дийна казва да ги оставя, защото имаме предостатъчно, а и не знаем какво е имало на този под. Изцапах, Мам ще се ядоса. Дийна ми дава мокра кърпичка да си отлепквам пръстите, слагам си я в чантата с Дора. Тук е прекалено ярко и мисля, че сме се загубили, ще ми се да бях в Стая Номер Седем.
Трябва да пишкам, Пол ме довежда в тоалетна със смешни увиснали мивки на стената. Махва с ръка към тях.
— Хайде.
— Къде е тоалетната?
— Това са специални тоалетни само за нас, мъжете.
Аз клатя глава и пак излизам.
Дийна казва, че може да отида с нея и Бронуин, дава ми да избера кабинката.
— Браво на теб, Джак, нито една пръска.
Защо да пръскам?
Когато сваля гащите на Бронуин, не е като Пиш, нито като пишата на Мам, а е дебело парче тяло, сгънато по средата без косми. Слагам пръст отгоре и натискам, мекичко е.
Дийна ми удря ръката надалеч.
Не мога да спра да пищя.
— Успокой се, Джак. Да не съм… боли ли те ръката?
От китката ми излиза кръв.
— Извинявай — казва Дийна. — Много съжалявам, сигурно е от пръстена. — Поглежда си пръстена със златните неща. — Но да знаеш, не си докосваме интимните части, това не е позволено, нали?