Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
Дали имаше представа точно колко го беше закъсал? Или липсата на съзнание бе последното зрънце милост, което кучият син щеше да получи от съдбата?
Проблемът не е мой, помисли си Рейдж, докато се оглеждаше наоколо, търсейки урните, които сам беше донесъл, на онези лесъри, които сам беше убил. Бяха толкова много. Участваше в тази война отдавна… толкова отдавна, че си спомняше времето, когато Рот отказваше да води расата и Братството идваше тук, само за да постави тези урни на полиците.
Толкова много се беше променило оттогава, помисли си той.
Сега те не само живееха в разкошното имение на Дариъс, но Братството имаше и нови членове. Джон Матю и Блей като войници. Медицински персонал и страхотна клиника. Всички под един и същи покрив…
— … освен това, така мога да си лакирам ноктите.
Рейдж се отърси, за да се съсредоточи, когато гласът на Ласитър се вряза в мислите му.
— Я чакай, какво?
— Шегичка. — Ангелът се разсмя. — Усетих, че се отнесе някъде. Мечтаеше си какво ще има на Последното хранене? Аз точно това правех. Три опита да отгатнеш и първите два без месо в тях не се броят.
— Ти си луд — заяви Рейдж. — Но това е качество, което харесвам у приятелите си.
Ласитър обви ръка около раменете му и го поведе към портата.
— Имаш страшно добър вкус. Споменавал ли съм го напоследък?
След като всички освен Зи и Фюри излязоха, Вишъс затвори портата и пусна всички резета. А после те останаха там за миг. Фината стоманена мрежа, която покриваше вратата, щеше да попречи на Фюри и Зи да излязат. И от това на човек направо можеха да му се съсухрят топките.
Ако нещо се объркаше там вътре, те щяха да бъдат хванати като в капан.
Само че, каза си Рейдж (а вероятно и останалите от братята), нямаше никакъв шанс в близкото бъдеще Кор да бъде нещо повече от неодушевен предмет… и дори ако дойдеше на себе си, щеше да бъде прекалено слаб за каквото и да било нападение.
И все пак, тази мисъл не му беше приятна.
Ала такава беше природата на войната. Поставяше те в ситуации, които ненавиждаш.
Слаба вибрация в джоба му го накара да се намръщи. Извади телефона си и когато видя кой е, веднага вдигна.
— Мери? Всичко наред ли е?
Чу само прашене, защото сигналът тук беше ужасен, така че изтича до входа на пещерата. Когато пристъпи в свежия нощен въздух навън, съвсем ясно чу гласа на своята шелан — тя говори известно време, през което той само казваше „аха“ и кимаше, въпреки че тя не можеше да го види. След това прекъсна и погледна към братята, които го бяха наобиколили, сякаш се чудеха дали нещо не е наред.
— Господа, трябва да помогна на Мери за мъничко. Да се срещнем в града?
Ви кимна.
— Погрижи се за каквото трябва. Ела, когато си готов за битка, и аз ще ти докладвам за развитието на нещата и ще ти възложа задача.
— Добре — каза Рейдж, след което затвори очи и се съсредоточи.
На това му се казваше да не знаеш къде ще се озовеш в крайна сметка.
Докато се дематериализираше, си помисли, че изобщо не беше очаквал да отиде там, където отиваше сега. Само че нямаше намерение да разочарова своята шелан.
Нито сега, нито когато и да било.
Неголямо събиране за дванайсет души, помисли си Асейл, докато го въвеждаха в лимоновожълтата гостна, в която си беше изкарал толкова добре предишната нощ.
След като същият иконом в същата ливрея, който го беше приветствал вчера, оповести името му на висок глас, той пристъпи напред, така че братовчедите му също да бъдат представени на останалите деветима вампири в гостната. Осем жени и един мъж.
Който не беше хелренът на домакинята.
Не, другият тип с пенис и топки не беше стар, хилав или непознат. Всъщност, каква изненада, това беше Троу, красивият, — изпаднал в немилост аристократ, който някога бе член на шайката копелета, ала сега очевидно се беше завърнал в закостенялото, пълно с предубеждения лоно на глимерата.
Издокаран в съвършено стоящ му смокинг. Поне толкова скъп, колкото този на Асейл.
След като приключиха с представянията, Нааша прекоси стаята, а черната й сатенена рокля беше като вода, обливаща тялото й в нощта.
— Миличък — поздрави го тя, протягайки бледите си ръце. Върху пръстите й примигваха и блещукаха диаманти, притежаващи цялото очарование и липса на топлина на собственичката си. — Закъсняваш. Чакахме те.
Направи реверанс, а той се поклони.
— Надявам се, че те намирам в добро разположение на духа. — Въпреки че изобщо не го беше грижа. — Изглеждаш достатъчно добре.