Звярът

Странно, това място не беше близо до офиса му, нито до новата му къща. Може би по-рано беше живял в този квартал?

Бил се върна с висока чаша, която повече приличаше на халба, отколкото на нещо, в което би налял кафе, и докато се настаняваше, Джо видя, че бе положил усилие да подреди мислите си.

— Видял си клиповете — досети се тя.

Репортерът бавно поклати глава.

— Интервюирах Хулио, когато излезе под гаранция, като част от поредица за насилието между престъпните банди в Колдуел. Повечето от тези хлапета, а той си беше просто хлапе… и все още е, много от тях не казват нищо, когато се опиташ да говориш с тях. А ако все пак се разприказват? То е най-вече перчене за територията на бандата, тяхната версия на код на честта, враговете им. Хулио не го беше грижа за нищо от това. Приказваше единствено за…

— Вампири. — По някаква причина сърцето й задумка. — Бил е обсебен от това, нали?

— Да.

— В статията не се споменава нищо такова.

— Господи, не. Не искам редакторът ми да си помисли, че съм откачил… но видях клиповете в интернет, да. Около три дни не правих нищо друго, освен да ги гледам по цяла нощ. Жена ми беше убедена, че съм си изгубил ума. Седемдесет и два часа по-късно самият аз не бях сигурен дали наистина не съм.

Джо се приведе към него, при което лактите й бутнаха чашата с капучиното й напред, така че трябваше да го улови, за да му попречи да падне на пода.

— Каква… каква е вероятността Хулио наистина да е видял нещо? И само да отбележа, че не мога да повярвам, че изобщо задавам подобен въпрос.

Бил сви рамене и отпи от високата си чаша. След това я остави на масата и отново поклати глава.

— В началото и аз си мислех, че съм полудял. Искам да кажа — аз съм човек на фактите, именно това е причината да бъда журналист, въпреки че е отмиращо поприще. Но след като изгледах всички клипове… Просто имаше твърде много информация за подобни случки в Колдуел. Ако потърсиш подобни сведения за територията на цялата страна, дори само при най-бегъл поглед е поразяващо колко много са съсредоточени тук. Е, да, навсякъде ще откриеш обичайните откачалки, като ловци на духове и други такива. Но когато става дума специално за вампири… — Той се засмя и я погледна. — Извинявай, отплеснах се.

— Ни най-малко.

— Е, на мен така ми се стори. — Той отново отпи от чашата си. — Защо питаш?

Джо сви рамене.

— Преди няколко нощи един мой приятел си помисли, че е видял нещо. Успя да го запише на телефона си и го качи онлайн… но онова, което се е случило според него, е напълно невъзможно. Заведе ме в едно изоставено девическо училище…

— „Браунсуик“?

— Да. — Джо потърка носа си, въпреки че не я сърбеше. — Отидохме на сутринта, за да ми покаже последиците от някаква голяма битка или нещо такова. Нямаше такива… е, не точно. Нямах намерение да губя повече време с това, но снощи ми доскуча в офиса… поразтърсих се в интернет… както си направил и ти. И така открих Хулио.

Бил изруга.

— Не би трябвало да те моля за това, но…