Скрутатор [bg]

С палеца си механикът се зае да бели кората. Плодът се оказа твърд на места, с плътност, напомняща авокадо. Обелил заострената половина, Ниш нетърпеливо отхапа. Богатият и маслен вкус нанесе удовлетворяващ удар срещу глада му, макар да се задържаше дълго в небцето. Останалата половина Хлар прибра в джоба си.

— Дояж го — посъветва Флид от мрака. — Набрал съм цяла пазва.

Юлия все така се държеше настрана. Тъй като скрутаторът крачеше до нея, Ниш нямаше възможност да разговаря с девойката.

Тримата продължиха сред храсталаци, дълга суха трева и накрая рядка гора. По луната, надничаща сред шипестите клони, можаха да определят, че е почти десет вечерта.

Когато достигнаха малка поляна, Флид простена и обяви:

— Тук ще спрем за няколко часа почивка. Не мога да направя нито крачка повече.

Ниш бе изненадан, че старецът е успял да прекоси и толкова — с рана във всеки крак и насечен от камшик гръб. Тъй като се опасяваха, че въздухоплавът все още ги търси, те не запалиха огън, а легнаха направо върху земята. Или поне Ниш и скрутаторът сториха това. Докато механикът обмисляше какво да каже на Юлия, тя изчезна. Може би се бе присвила в хралупата на някое дърво. В мрака бе безсмислено да я търси. Утре, реши той. Още на развиделяване ще я потърся и ще се разберем.

Някъде около полунощ Ниш се събуди със схванат врат. Луната хвърляше дълги сенки сред поляната. По навик той се претърколи по гръб и трябваше да стисне зъби, за да преглътне стенанието си. Някъде в южното небе блесна светлина — сребърен кинжал, разсичащ черно кадифе.

— Спите ли, Ксервиш? — тихо каза той и докосна скрутатора по ръката.

— И аз видях.

— Според вас какво…

— Не искам да зная — промърмори Флид. — Приготви се да продължим.

— Какъв е смисълът, ако могат да ни проследят?

Ксервиш Флид не си направи труда да отговори.

— Юлия? — просъска той. Дребен силует се отдели от дърветата зад тях. Дребната жена се приближи до скрутатора. Не до Ниш. — Какво виждаш в модела си?

За момент тя замълча напрегнато, застинала.

— Нищо — отвърна накрая перцепторът.

Отново настъпи мълчание.

— Не ти вярвам, Юлия — отвърна Флид.

Тя отново изчезна сред дърветата. Ниш се обърна да я последва.

— Остави я — каза Ксервиш. — Нещо не е наред. Усещам го.

Двамата останаха загледани в звездите. Ниш зърна някакво друго раздвижване, за момент уловило лунните лъчи.

— Това нощна птица ли беше? — рече механикът, макар да се досещаше за отговора.

— Това е въздухоплавът. И не се е приближил толкова по случайност. Изглежда следят мен самия, а единственото ми оръжие лежи на дъното на онзи пролом. Защо избързах толкова с изхвърлянето му?

Не след дълго Ниш долови познатото фучене на ротор. Силуетът на въздухоплава изникна над дърветата на запад.

— Не трябва ли да бягаме? — попита той.

— Вече е прекалено късно. Не можем да се отскубнем. Ще трябва да се сражаваме, Ниш. Тук ще се отървем от тях — или ще дадем последния си отпор.