Грозните [bg]

— Но все пак някои грозни са се върнали обратно, нали?

— Разбира се. Накрая се отегчаваха да живеят като на къмпинг, а ние не можем да ги принудим да останат.

— Оставил си ги да си тръгнат? Без дори да разберат какво означава операцията?

Давид спря и стисна рамото на Толи, по лицето му се четеше страдание.

— Ние също не знаем. А каква е ползата да разправяме на всеки за подозренията си? Повечето от тях не биха ни повярвали, но останалите ще се върнат в града, за да спасят приятелите си. Накрая градовете ще разберат за нашите обвинения и ще направят всичко по силите си, за да ни заловят.

„Те вече го правят“, каза си Толи. Запита се колко ли още шпиони бяха изнудили извънредните, за да тръгнат да търсят Мъглата, колко често техните пратеници са били на крачка от откритието. Искаше й се да каже на Давид какво, ги чака, но как да го направи? Не можеше да му обясни, че е дошла тук като съгледвач, защото тогава той вече никога нямаше да й се довери.

Тя въздъхна. Това би бил идеалният начин да излезе от триъгълника между тях двамата и Шай.

— Не изглеждаш никак щастлива.

Толи се опита да се усмихне. Давид беше споделил най-голямата си тайна с нея; трябваше да отвърне на жеста му и да сподели своята с него. Но не беше достатъчно смела да изрече думите.

— Просто това беше една много дълга нощ, нищо повече.

Той й се усмихна в отговор.

— Не се притеснявай, няма да трае вечно.

Толи се зачуди колко ли още остава до утрото. След няколко часа щеше да закусва редом с Шай, Крой и останалите, които за малко не предаде, които за малко не обрече на операция. Тя потръпна при тази мисъл.

— Хей! — Давид повдигна брадичката й с ръка. — Справи се чудесно тази нощ. Мисля, че родителите ми са много впечатлени.

— Ъ? От мен ли?

— Разбира се, Толи. Ти веднага разбра какво означава всичко това. Повечето хора отказват да повярват отначало. Започват да твърдят, че властите не може да са толкова жестоки.

Тя мрачно се усмихна.

— Не се притеснявай, аз повярвах.

— Именно. Виждал съм много градски деца, които идват тук. Ти си съвсем различна от тях. Ти можеш ясно да видиш света, въпреки че си израсла в нездрава среда. Ето защо трябваше да ти кажа. Ето защо…

Толи го погледна в очите и видя, че лицето му отново сияе — това предизвика у нея същото красиво чувство, каквото беше породило и преди.

— Ето защо ти си красива, Толи.

Думите му я замаяха за миг, също както я зашеметяваха очите на новите красиви.

— Аз?

— Да.

Тя се разсмя и тръсна глава, за да се съвземе.

— Красива; с тия мои тънки устни и очи, които са твърде близо едно до друго ли?

— Толи…

— С тая къдрава коса и сплескан нос?

— Не говори така. — Пръстите му се плъзнаха по бузите й, по белезите от одраскано, които почти бяха заздравели, и изпърхаха надолу по устните. Тя знаеше колко са загрубели пръстите му, грапави и твърди като дърво, но ласката им беше мека и нежна.