Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Набързо прегледах останалите материали, докато открих един, озаглавен „Джанет Мороу получава наградата «Патриот»“ — част от бюлетин на някаква организация, наречена „Патриотичен съюз и отговорно гражданство, посветено на опазването и усъвършенстването на реда и законността във великия град Бостън и неговите околности“. Сигурно беше достойна кауза, каквото и да означаваше. В материала се посочваше датата на официалната вечеря, кой е присъствал и тъй нататък — важните особи четат само колкото да видят дали са ги споменали. В словото си председателят на „Патриотичната лига“ Джак някой си възхваляваше многобройните професионални постижения на Джанет, нейния несравним процент на ефективни присъди и я обявяваше за ангел-отмъстител на Бостън. Много мило.
След това се захванах с „Гранд Вистас“ и изскочиха множество информации. Названието се оказа еластично и подходящо за какво ли не — от порно сайт „за любители на латиноамериканки с големи задници“ до туристическа агенция. Накрая открих уебсайт на компания със същото име.
Върху екрана изникна стандартна корпоративна емблема — грамадно Z като на Зоро с цял куп портали за всичко, от официална информация до предлагане на работни места. Помислих си, че не е зле да започна от работните места. Скоро можеше да ми потрябват.
„Гранд Вистас“ се описваше като международна холдингова компания, регистрирана на Бермудите, със солидни инвестиции и интереси в телекомуникациите, цинка, диамантените мини, златните мини, корабоплаването и даването под наем на тежко машинно оборудване. Звучеше ми като компания, която сама не знае накъде да се насочи. За собственици и инвеститори — нито дума. Нито пък за административната структура и ръководството. Няколко снимки на кораби и мини илюстрираха разностранните делови интереси на компанията.
Божичко. Троянските коне предлагат повече информация.
Изрових от папката телефонния номер за връзка. Огледах дългата поредица цифри, която започваше с 011 — връзки с чужбина, — но кодът на държавата ми бе непознат.
Свързаха ме с един от онези металически гласове, който изреди десет варианта, но с нито един нямах желание да разговарям. Вероятно защото сам нямах представа кого или какво търся. Накрая ми бе позволено да натисна девет, за да разговарям с живо човешко същество.
— „Гранд Вистас“, с какво мога да ви услужа? — изрече женски глас на английски, но с някакъв неопределен европейски примес.
Отговорих, че искам да разговарям с човек, който познава функционирането на корпорацията. Жената изтъкна, че редица отдели познават функционирането на корпорацията, и ме помоли да бъда по-конкретен. Може би счетоводството? В никакъв случай, отвърнах аз. Правен отдел? Не, адвокатите са мръсници. Финансови операции? Да, чудесно.
След малко чух мъжки глас:
— Филип Жардо слуша.
— Здрасти, Филип — казах аз. — Говориш ли английски?
— Малко. Може ли-и да ви помогне с нещо?
— Надявам се. Името ми е Бил… Бил Клинтън, и работя за „Морис Нетуъркс“.
— Кли-ин-тон? — попита той с онзи типичен навик на французите да объркват нашите гласни.
— Знаменито име, нали?
— Да, предполагам.
— Винаги казвам на хората, че наистина пуша пури.
— Извинявайте, аз…
— И представи си, жена ми се казва Моника. Скъсват я от майтапи. — Добре, стига толкова с объркването относно моята самоличност. Попитах Филип: — Хей, какъв пост заемаш в компанията?
— Аз заместник-ди-иректор по финансови операции.
— Хей, значи намерих когото трябва. Работата е, че ме натовариха с ревизия на компанията и изскочи името на вашата групировка. Разбираш ли, заради онази ежегодна замяна.
— Замяна?
— Да, замяна на акции и съвместно използване на мрежите.
— А… да, аз запознат.
— Ревизията е изключително важна. Без нея няма да вземем една голяма поръчка от Министерството на отбраната.
— Добре. Разбирам.
— И сме отчели големи печалби от вас. Осемдесет милиона само за миналото тримесечие.
— Да?
— Оказа се, че в Министерството на отбраната не са и чували за вас.
— И защо това проблем?
— Обикновена проверка. Бюрократи, какво да ги правиш.
След дълго мълчание човекът отсреща каза:
— Боя се, че не може да ви помогне.
— Хей, приятел, няма нищо трудно. Само кажи кои телекомуникационни компании извършват суап с „Морис“.
— Аз… ъъъ… един момент.
Филип сигурно бе закрил слушалката с длан, защото чух приглушени гласове. Езикът не беше нито английски, нито френски.