Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
— Е, какво чакате още? Тръгвайте! — и той ги подкани да вървят.
Столовете им заскърцаха по пода, докато те ги избутваха настрани. После се втурнаха към вратата и излязоха.
Морис се усмихна и поклати глава. Бяха наистина очарователни, но действително се нуждаеха от обучение. А що се отнася до графинята…
Той започна да си тананика любимата си песничка, за онази мишка, която погълнала котката.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ДА ТАНЦУВАШ С ИСТИНАТА
— Изглеждаш прелестно, Хлое.
Балът бе в разгара си и всички гости, французи или англичани, се наслаждаваха на щедростта на семейство Секстън.
Джон въртеше съпругата си из балната зала в ритъма на един селски танц.
Неконвенционалната му жена бе решила да се появи на бала облечена в изумруденозелена рокля вместо във вечните бели одежди, които всички жени сякаш много харесваха напоследък. Интензивният цвят невероятно много отиваше на червената й коса и на тена й. Тя изглеждаше направо зашеметяващо.
Джон бе на мнение, че Хлое е истинска красавица — и на външен вид и по характер. Несъзнателно той я притисна по-силно към себе си, докато се носеха по паркета.
— Благодаря ти, Джон. Толкова си красив тази вечер — тя му се усмихна очарователно. — Но мисля, че ти винаги изглеждаш невероятно.
Така мислеха и повечето жени в залата, които не откъсваха погледи от зашеметяващия й съпруг.
Джон бе облечен в тъмножълти панталони с черен пояс, черна жилетка и ботуши. Бялата му копринена риза ярко контрастираше с тях и се получаваше чудесна комбинация от цветове. Златистата му коса бе разпусната по раменете му и блестеше под светлината на стотиците свещи.
Джон забеляза как го наблюдава Хлое. Сякаш бе кутия от любимите й трюфели. Той се подсмихна. В някои отношения тя въобще не умееше да крие мислите си. Но пък от друга страна…
Мисълта, която от известно време не го оставяше намира, сега отново изплува в съзнанието му. Какво криеше тя от него?
Той смяташе най-сетне да открие това. Тази нощ.
— Искам да те отнеса горе още сега — измърмори той, сякаш на себе си.
Хлое бе направо шокирана. Та те бяха домакините на бала! Не можеха току-така да си тръгнат.
— Джон, не можем!
— Хмм? — той я погледна объркано, тъй като въобще не бе усетил, че говори на глас.
Хлое се усмихна. Е, какво друго да очаква от Лорд Секс? Явно тази тема вечно бе на преден план в съзнанието му. Или на някои други места, помисли си тя насмешливо, докато той я въртеше в ритъма на танца.
Осмоъгълната бална зала на замъка Chacun a Son Gout бе дълга осемдесет фута и бе осветена от цели шест великолепни полилея. Заради размерите и тържествеността си тя не се използваше особено често. Но тази вечер бе специална.
Джон оглеждаше препълнената до пръсване зала и вътрешно негодуваше. Засега явно никой не бе схванал намека. Никой не бе наредил каретата му да бъде приготвена за следващата сутрин. Очевидно всички се забавляваха прекалено много, за да си помислят за тръгване.
Вече започваше да се ядосва.
— Как да се отървем от тях, Хлое?
Тя се разсмя при вида на разочарованото му лице. За човек, съвсем доскоро водил безгрижния живот на развратник, сега той определено се сблъскваше с предостатъчно трудни ситуации, с които сам трябваше да се справя.
Хлое се престори, че много задълбочено обмисля положението.
— Това е трудна задача, милорд.
Джон повдигна вежди.
— Но ти със сигурност ще успееш да я разрешиш, нали, котенце? Доколкото си спомням, винаги много те е бивало по съставянето на планове.
Хлое се сепна. Какво ли искаше да каже с това? Тя го погледна внимателно изпод полупритворени клепки.
И си отдъхна с облекчение. Явно Джон нямаше нещо точно определено предвид.
— Ами… — нослето й се набръчка. — Би могъл да намекнеш, че в съседното имение е избухнала някаква опасна зараза.
Джон я погледна разтревожено.
— Наистина ли?
— Не, но можеш просто да намекнеш, че е така — две дяволити трапчинки се очертаха на бузите й.
— Хлое, ти си била голяма хитруша — върху красивото му лице се изписа одобрителна усмивка. Той й намигна: — Възхищавам се на острия ти ум.
Тя му се усмихна съзаклятнически.
— Само виж как бързо-бързо ще се изметат оттук, милорд.
Джон се изкикоти.
— Струва ми се, че веднага след вечеря ще се заема с разпространяването на слуха. Прислугата положи невероятни усилия да приготви всичко за трапезата — няма да е честно да оставим труда им да отиде на вятъра.
— О, напълно съм съгласна, милорд. Признавам си, че очаквах с нетърпение това празненство, така че защо да си проваляме вечерта?