Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Той се наведе към нея и целуна връхчето на носа й.
— Зная… Не се тревожи за това. Беше чудесен жест от твоя страна и ти благодаря за него.
Дланите на Хлое обгърнаха красивото му лице и го приближиха към устните й за още една целувка.
— Просто за в бъдеще ще бъда много по-внимателна, когато залагам нещо.
— Умно решение — измърмори той и я целуна.
И едва след няколко часа Хлое осъзна, че той е запазил коня точно по същата причина, по която е запазил и нейното морковче.
Няколко нощи по-късно Джон и Хлое решиха да подновят бденията си пред къщата, за да разкрият кой е Черната роза.
От последното спасяване на французи бе изминало достатъчно време. Тайнственият герой сигурно вече си е починал и е готов да се изправи пред новата френска армия с още един дързък план за освобождаване на осъдени на смърт.
Бяха заели местата си отстрани на къщата, добре прикрити и готови да чакат дори и през цялата нощ, когато Джон забеляза, че Хлое е забравила наметалото си.
— Тичай и си го вземи. Нощите все още са доста хладни.
— Не е чак толкова зле — заяви тя, въобще не й се искаше да пропусне дори и един миг от вълнуващото приключение, да не би точно тогава да се случи нещо.
— Навън е много влажно и е доста вероятно да стоим тук цяла нощ. Не можем да сме сигурни, че ще се появи точно тази вечер. А не искам да се простудиш. Хайде, тичай.
Хлое подпря ръце на кръста си.
— Не можеш просто ей така да ми заповядваш!
Той я погледна през рамо и повдигна вежди многозначително.
— О, стига, ставаш направо непоносим!
Той се ухили, а в тъмнината проблеснаха белите му зъби.
— Много благодаря, мадам.
— Ами ако изпусна нещо?
Той изсумтя, вече раздразнен.
— Какво мислиш, че ще изпуснеш за пет минути? Играта на лунните лъчи по алеята?
— Много смешно, милорд. Обещаваш ли, че ако се случи нещо, ще ме чакаш?
— Да, ще те чакам. А сега се качи горе и си вземи наметалото!
Много неохотно Хлое се отдалечи и влезе в къщата през една странична врата. По едно от задните стълбища пъргаво изтича до стаята си и взе топлата дреха.
Наметна се и реши, че ще стигне много по-бързо, ако мине през западното крило. Там имаше някакво стълбище за прислугата, водещо точно до мястото, откъдето наблюдаваха алеята.
Бързо-бързо прекоси тъмния коридор натам.
За щастие благодарение на късния час тук бе съвсем тихо и спокойно. Повечето гости явно вече спяха. Въпреки че наметалото прикриваше необичайния й костюм, тя все пак не желаеше да се окаже принудена да обяснява какво търси самичка по това време в този коридор. Пределно ясно й бе какви клюки ще роди подобно събитие. Първо, ще се позачудят защо ли не е с мъжа си. После пък ще се зачудят кого ли е тръгнала да посети.
Шансовете да срещне някого бяха толкова незначителни, че тя остана много изненадана, когато една врата внезапно се отвори и някакъв мъж пристъпи в коридора и тихо затвори.
Горното копче на панталоните му беше разкопчано, а бялата му риза бе разтворена отпред, разкривайки загорелите му мускулести гърди. По раменете му се спускаше дълга, черна като обсидиан, коса с фин копринен блясък. Той бе неустоимо красив.
Но кой беше?
Тя със сигурност щеше да си го спомня, ако бе видяла толкова красив мъж сред гостите?
Очевидно тъкмо се връщаше в стаята си от тайна среща. Хлое хвърли един поглед към вратата, от която току-що бе излязъл, и се опита да си припомни кой бе настанен именно в тази стая.
А, да, прелестната вдовица, лейди Къртни. Нищо чудно, че е бил толкова зает.
Когато тя се приближи към него, той се обърна и очевидно остана не по-малко изненадан от самата нея, че вижда някого в този коридор.
Очите му бяха с онзи неповторим син цвят като на яйцето на червеношийката.
Дори и в полумрака на коридора те искряха със странно бледо сияние, контрастиращо с черната му коса. Омагьосана от тези очи, Хлое едва не се блъсна в него. Странно, но той й се стори някак познат.
— Извинете ме — Хлое проговори първа. — Не ви видях.
— О, няма нищо, мадам — отвърна й дълбок спокоен глас.
Сега, когато вече бе близо до нея, тя го виждаше съвсем ясно и се убеди, че пред нея стои един наистина невероятен мъжки екземпляр. Направо неустоим.
За миг се зачуди с кого ли е дошъл, после сви рамене и продължи по коридора. Джон я очакваше и не й се щеше да пропусне срещата с Черната роза!
Мъжът се размина с нея и продължи да крачи по коридора.
Някаква загадъчна, бавна усмивка се разля по тайнственото му лице.
Тя дори не ме позна…
Приглушен смях се надигна в гърдите му.
По-късно същата нощ един уморен съпруг и една уморена съпруга се влачеха по стълбището към спалнята си.