Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Графинята бе направо онемяла. Морис е бил верен? Още тогава?
Зу-зу се облегна на стола си.
— Така и не успях да го разбера.
— Искаш да кажеш, че той никога не е…
— Абсолютно.
Графинята известно време мълчаливо смилаше тази изненадваща информация.
— И така, щом не е заради онази нощ, тогава защо не си се омъжила за него, Симон?
— О, ами, това държи мъжете винаги под напрежение, нали? На тях толкова им харесва преследването. Струва ми се, че много повече им харесва, когато ги караш да чакат.
— В продължение на двадесет години?
— Не желая да говорим за това — графинята се нацупи.
— Отлично — Зу-зу въздъхна. — Но що се отнася до Джон, мисля, че трябва да се откажеш. Той просто не е заинтересован, скъпа, а, изглежда, и на Хлое не й се играе ролята на жената собственичка на съпруга си.
Графинята се замисли върху това. Може би наистина трябваше да остави природата да се погрижи за нещата.
— Симон?
— Да? — разсеяно отвърна тя.
Графиня Замбо си повя с ветрилото по недвусмислен и кокетен начин, а устните й потрепнаха.
— Мислиш ли, че Жан-Жак е прекалено млад за мен?
Приятелката й я зяпна изумено.
— Зу-зу!
Спокойно отпуснат на обичайното тайно местенце в прелестната оранжерия, Морис вече се замисляше дали пък това кътче не е разковничето към всички скрити мотиви в Chacun a Son Gout.
И се усмихна загадъчно.
— Как, за бога, успя да го измъкнеш от нея?
Хлое тъкмо бе връчила на Джон малкото корабче. Намираха се в спалнята си и си почиваха преди вечеря. Тя се усмихна самодоволно.
— Сключихме мъничък облог с нея относно изхода на състезанието.
Върху чувствените устни на Джон играеше едва забележима усмивка.
— Да не би да си заложила на мен, щурче такова? Дори и след като вече бе видяла черния жребец?
— Разбира се!
Той се разсмя и поклати глава.
— Значи е било чудесно стечение на обстоятелствата, че Шнапс е паднал на пътя… А да не би да е било планирано предварително, за да разсее шейха и да го забави? — попита той, като вдигна вежди подозрително.
Хлое се засмя.
— Не бях се сетила за това, честно да си кажа. Но бях твърдо решена да отмъкна макета от главата й. О, само да я беше видял! Въобще не искаше да се раздели с него.
Джон я притегли върху скута си.
— А ти как я накара да го стори? — той потърка нос в бузата й.
— Това бе лесно. Нали знаеш онзи грозен мъничък кон, който държиш върху старото си писалище? Металния с жълтите боядисани очички? Е, тя каза, че това нещо щяло да изглежда зашеметяващо върху главата й, особено на конни надбягвания. И аз естествено се съгласих.
Джон замръзна.
— Не си го заложила, нали?
— Напротив — тя се обърна в скута му, забелязала странното смълчаване. — Какво има? Нали не си бил кой знае колко привързан към него?
— Той принадлежеше на майка ми — тихо рече Джон.
Хлое почувства внезапен пристъп на угризения.
— О, Джон, нямах представа, че е така!
— И очите му не са боядисани, миличка. Те са от жълти диаманти.
Хлое се втренчи в него, онемяла от учудване.
— Нима си притежавал този предмет през всичките онези години, когато едва си оцелял… когато си умирал от глад? И е бил толкова ценен! Защо не си го продал? Поне щеше да имаш с какво да преживяваш!
— Бях само едно дете. Страхувах се, че ако го покажа на някого, той ще ми го открадне или пък ще ме измамят — той се поколеба. — Но не това е истинската причина, поради която го запазих.
— А защо тогава?
— Това бе всичко, което имах… за да ми напомня кой съм. Много отдавна баща ми го подарил на мама и той бе единственото нещо, от което тя не искаше да се откаже. Когато умря, го притискаше силно към гърдите си и все още викаше името на баща ми — на челото му се появи дълбока резка. — След всичко, което той ни бе причинил, тя все пак… му бе простила.
Той си пое дълбоко дъх.
— Никога не можах да я разбера.
Хлое нежно го прегърна, а очите й се наляха със сълзи. Той никога не я е разбрал, но въпреки това е запазил мъничкия кон. А за Хлое всичко бе толкова ясно.
— Наистина съжалявам, Джон. Нямах представа за всичко това. Е, много добре тогава, че спечели състезанието — и тя се опита да му се усмихне.
Вниманието му отново се върна върху нея.
— Каквото и да се бе случило, никога не бих й го дала. Дори и ако трябваше да й предложа стократната стойност на този предмет.
Хлое се почувства още по-зле.
— Наистина ужасно съжалявам — прошепна тя. — Просто исках да ти върна корабчето.
Джон внезапно осъзна колко е разстроена от разкритието му.