Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
— О, нима? — Пърси се ококори насреща му. — Какви например?
— Не очаквам човек като вас да ме разбере, сър Сесил-Базил, но Черната роза е това, което ме интересува.
Е, поне вече изплю камъчето, помисли си Джон.
— Та той интересува всички ни! — Пърси размаха окичената си с пръстени ръка. Размаха я направо демонстративно. Точно под гърбавия нос на Мало. — Такъв дързък герой!
Джон се закашля.
— Аз вече написах и едно стихотворение за него. Искате ли да го чуете?
— Не особено — Мало преглътна някакво голямо парче пита със свинско.
— О — заобли устничките си Пърси.
Джон отново се подсмихна. Направо е страхотен.
— И какво ви интересува относно Черната роза, Мало? — мрачно попита Морис.
— Трябва да го издиря… за да го предам на правосъдието, разбира се.
— Чие правосъдие? — графиня Фонболар направо кипеше, че този човек е седнал на нейната маса.
— Правосъдието на Франция, мадам — отвърна той, като не пожела да използва в обръщението си титлата й.
Морис направо го размаза с поглед.
— Сигурно сън не ви лови заради него, а?
Мало почервеня.
— Ще го открия, и той ще умре. Просто е като две и две. Обикновено подобни хора все някога допускат грешки. И когато той го стори, аз ще бъда там.
— Имате ли вече заподозрени? — попита Хлое, за да може по-късно да предупреди тези хора.
— Да, имам — той отпи от виното си, вбесяващо бавно и спокойно. — Няколко заподозрени.
При последните си думи той се обърна към братята Сендреак и ги прониза с поглед.
Те пък до един му отвърнаха с предизвикателно нагли усмивки.
— Седем братя… а само шестима бяха заловени. И ето че сега отново имаме седмина. Забавна гатанка. Изглежда обаче, никой не знае точно кой брат не е бил заловен.
Братята Сендреак останаха смълчани. Мало се обърна към маркиза.
— А вие, мосю… Малко старичък сте, за да си играете на герой, но може би ви се е сторило наложително да освободите приятелите си от справедливото наказание.
— Справедливо наказание? — Морис се изсмя презрително. — За какво? За това, че са се родили в семейства, които знаят родословието си от няколко века назад?
Мало реши да не обръща внимание на негодуванието на Морис срещу него и неговия възлюбен режим.
— Той може и да е англичанин — продължи той, — което няма да има абсолютно никакво значение, ако бъде заловен на френска земя, или ако съвсем случайно се озове там.
Заплахата бе очевидна. Мало бе готов да отвлече човека във Франция, само и само да постигне онова, което смяташе за справедливост.
— Англичанин? — сега Хлое се замисли над тази възможност.
— Да. Ето например нашия домакин — и той впи злобния си поглед в Джон.
Зелените очи отвърнаха хладно на погледа му.
— Виконтът се слави като доста дръзка личност. Знае се, че презира установените нрави и морал. И често се с присмивал на властимащите. Той е отличен ездач, умел фехтувач и както се говори, много добър стрелец. Приключенията му с представителки на нежния пол са известни дори във Франция.
Джон повдигна вежди.
— Благодаря — тихо промълви той.
Всички избухнаха в смях.
Съвсем невъзмутимо Мало продължи.
— Съпругата му е наполовина французойка. А човек може да си направи някои заключения от този факт.
— И какви може да са тези заключения? — Джон междувременно си взе парче говеждо.
— Че се чувствате отговорен за тях. Вашето минало ни е добре известно, лорд Секстън.
Джон отряза парче от месото си.
— Е, със сигурност не и цялото минало — в очите му проблесна лека насмешка, но и някаква стоманена непоколебимост.
— Къде бяхте, когато са били спасени бегълците? — попита Мало вече без никакви заобикалки.
Гостите ахнаха, удивени от грубостта му.
— Не смятайте, че се чувствам длъжен да ви отговоря, Мало. Но щом се интересувате, бях със съпругата си.
— Но със сигурност не и всеки път?
— Ние се оженихме наскоро. Да, всеки път.
Хлое се изчерви. Не беше нужно да е чак толкова откровен.
— И въпреки това аз съм убеден, че Черната роза седи тук с нас, на тази маса.
И аз съм убеден, мислено се съгласи Джон. Защо пък да не оставя това копеле да си мисли, че съм аз?
Джон презираше хората от сорта на Мало. Сега той го погледна предизвикателно, сякаш го подканваше да направи следващия си ход срещу него.
— Може би наистина е тук.
— Може би презира новия ред, който вие сте установили — обади се Адриан Сендреак, като храбро реши да привлече вниманието от лорд Секстън към себе си.
— Може би вижда какво представлявате в действителност — добави Жан-Жул, за да отмести подозренията от другите.