Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Пърси извади ароматизираната си кърпичка и я размаха във въздуха, сякаш за да разпръсне вонливите изпарения от този човек.
— Нека само се надяваме, че на никого няма да хрумне да го екзекутира още тази вечер. На Джон сигурно няма да му е особено приятно да се справя с последствията от подобен международен инцидент. Пък и може да навреди на апетита ни за вечеря, ако главата му се търкулне в пудинга.
Комичната забележка на Пърси сякаш малко поразведри настроението на Хлое. Тя леко се засмя.
— Ти си направо уникален, Пърси.
— И аз така мисля — и той протегна ръка към нея, за да я покани на обещания танц.
Джон използва тази възможност, да даде знак на оркестъра, и те засвириха менует. Този танц със ситни стъпки бе неговият начин да поздрави френските бегълци, потърсили убежище в къщата му. Аристокрацията се бе зарекла да запази уникалния танц жив.
Хлое отправи към съпруга си поглед, изпълнен с благодарност, а очите й блестяха.
И докато двамата с Пърси танцуваха, Джон потърси с поглед Мало. Откри го близо до купата с пунш. Мъничките му очи пронизваха един по един всеки от гостите в залата.
Джон нямаше да бъде далеч от истината, ако предположеше, че на този човек музиката ни най-малко не му допада. И изражението на лицето му го подсказваше недвусмислено. Менуетът бе направо обида спрямо новия режим във Франция.
Джон замислено погледна съпругата си, която танцуваше с Пърси.
С престъпника, когото бе приютил в своя дом. Този бивш пират и бог знае какво още. Мъжът, прочул се под името Черната роза.
На вечерното угощение ясно се долавяше напрежението. Лорд Снелсдън и неговият гост някак бяха успели да си осигурят места на главната маса.
Хлое подозираше, че противният Мало се е промъкнал тайно в залата и е разменил картичките с имената на гостите.
Също така предполагаше, че той има основателна причина да присъства на тяхното празненство именно тази вечер.
Черната роза направо бе направил за смях новия френски режим.
Мало несъмнено бе изпратен да издири и залови този престъпник според наскоро установеното гражданско правителство. Фактът, че много от спасените се бяха озовали в имението Chacun a Son Gout, естествено бе довел този човек именно тук в търсенето му.
Джон се опита да разведри атмосферата, като поведе разговор на приятни теми с братята Сендреак, които пък до един се бяха намръщили и хвърляха убийствени погледи към другия край на масата, където седеше Мало. Джон не знаеше, че именно този негодник е отговорен за изземването на техните наследствени имения.
Говореше се, че сега Мало живеел в замъка на Сендреак, който уж бил конфискуван в полза на държавата. Много хора вярваха, че точно той е подписал смъртните присъди на момчетата просто защото много му се понравило прекрасното разположение на замъка им.
Братята до един копнееха собственоръчно да удушат този човек. Току някой от тях се надигаше на стола си, готов да скочи и да се саморазправи с него. Единствено строгите погледи на Морис Шавано успяваха да ги задържат по местата им.
— Чухте ли, че лорд Айвърсли щял да стриже овцете си следващата седмица? Страшно се вълнувам и с нетърпение очаквам това събитие. Само си представете каква гледка са всички тези прелестни мънички кълба вълна! — Пърси въздъхна сърцераздирателно. — О, сигурно и за овцете е отредено местенце в рая!
Джон едва не се задави с виното си.
— Защо?
Той така и не разбра защо зададе този въпрос, думите просто се бяха изплъзнали от устните му, преди да успее да се спре.
— О! Помислете за дрехите, които биват създавани от тези милички глупачета. Като се замисли човек, стига до извода, че те са поддържащия стълб на модата!
Джон едва се сдържа да не прихне да се смее. Сега, когато вече знаеше…
— Ти няма ли да дойдеш, Джон?
— Мисля, че не — отвърна той провлачено.
— Да, да, наистина няма нужда. Ясно е, че негова светлост вече е остриган.
Забележката на Пърси предизвика бурен всеобщ смях около масата.
— Какво искаш да кажеш с това? — намръщи се Джон.
Пърси невъзмутимо отпиваше от виното си, а на устните му играеше усмивка.
Джон се обърна към Хлое.
— Какво иска да каже с това?
Хлое сви рамене и безгрижно отмести поглед към стената.
— Аз ще дойда — обади се лорд Снелсдън, макар че никой не го питаше.
— А вие, Мало? — Пърси размаха кърпичката си във въздуха точно както и преди, а междувременно успя да смигне тайничко на Хлое.
— За някои хора има и по-важни събития от стригането на овце — присмя се той на контето.