Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брачни игри - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брачни игри

Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:

Кристи Дънкан никога не се е чувствала толкова ядосана на някой мъж. Всъщност тя би трябвало да се радва на всеки платежоспособен клиент, но безчувственият доктор Дъглас Фарел я изкарва от равновесие. Вече си поема дъх да му дръпне едно поучително слово, когато все пак се овладява. Тогава изумена открива голямата тайна на този красив лекар, По всичко обаче изглежда, че започва една опасна игра на чувства, която не се знае до какво ще доведе…
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 112
Перейти на страницу:

Частити сложи ръце на гърдите си и потисна смеха си. До нея Дъглас продължаваше да спи. Или може би се преструваше, защото ръцете му се движеха. Частити остана неподвижна, когато пръстите му се впиха в корема й. Усети как в бедрата й се удари нещо твърдо и набъбващо и усмивката й стана по-широка. Обърна се бавно настрана, за да го погледне, и вдигна крак на хълбока му.

Очите му все още бяха затворени, но всички друго в него беше абсолютно будно. Плъзна се в нея и внимателно я привлече към себе си. Двамата се задвижиха бавно и хармонично, без експлозивния фойерверк на нощта, по проста, безкрайно сладостна мелодия. Тя изпита дълбоко усещане за загуба, когато той се оттегли малко преди общия връх, но оргазмът я обхвана с пълна сила и загубата остана само сянка.

— Добро утро — проговори нежно Дъглас и я прегърна. Устните му се заровиха в косата й, ръцете му обхванаха гърдите.

— Добро утро — прошепна Частити, но в следващия миг се вцепени. Някой бе натиснал бравата. Дъглас до нея също се скова.

— Час? — извика Констанс. — В осем трябва да се срещнем с Макс и Гидиън в библиотеката. Осем без пет е!

— Идвам, идвам — извика Частити. — Съжалявам, забравих. След десет минути съм долу.

— Защо вратата е заключена, Час? — попита Прюдънс и раздруса бравата.

— Заключена ли е? — отвърна Частити, защото не беше в състояние да намери друг отговор.

Кратка тишина, тих шепот от другата страна на вратата. След това прозвуча гласът на Констанс:

— Добро утро, доктор Фарел.

— Весела Коледа, доктор Фарел — подкрепи я Прюдънс.

Дъглас лежеше по гръб, сложил ръка на очите си. Не отговори.

— Ще сляза след десет минути — повтори Частити.

— О, не бързай… не бързай — посъветва я Констанс, потискайки смеха си. — Сигурно не е нищо спешно… затова се приготви спокойно.

— Точно така — добави успокоително Прюдънс. — Не бързай.

Прозвуча шум от отдалечаващи се стъпки.

Частити избухна в смях и се отпусна на възглавниците. Дъглас притисна ръка към очите си, после седна и я погледна втренчено.

— Бог да ми е на помощ — промърмори дрезгаво той. — Бог да е на помощ на всеки смелчак, който се е свързал със сестрите Дънкан.

— Много сурова присъда — протестира Частити.

Дъглас енергично поклати глава.

— Никак не е сурова. Питам се само откъде е дошла тази непредвидимост… тази възбуждаща лудост. Баща ви е напълно нормален, съвсем здрав. — Той отново поклати глава. — Сигурно е по линия на майката.

Частити сграбчи една възглавница и започна да го налага.

— О, искаш да си играеш? — извика той през смях. — Трябва да ви предупредя, мис Дънкан: правите огромна грешка, като се впускате в спортно състезание. Побеждавал съм противници, три пъти по-големи от мен.

— О, така ли? — Тя скочи от леглото, притиснала възглавницата до гърдите си. — А аз ви предупреждавам, доктор Фарел, че никога не съм губила битка с възглавници.

Застана насред стаята, съвсем гола, само с възглавницата пред гърдите си. Разбърканите червени къдрици падаха по раменете й, очите й изпущаха златни светкавици.

— Обзалагам се, че никога не си била в пансион — каза Дъглас и на свой ред грабна една възглавница. — Ако единствените ти противници са били сестрите ти, скъпа моя, да знаеш, че си безнадеждно слаба. — Той скочи от леглото и запрати възглавницата.

Частити даде най-доброто от себе си в неравната битка, но накрая загуби. Падна задъхана на леглото, Дъглас се наведе над нея и вдигна ръцете й над главата.

— Ти си много голям — изохка тя. — Трябваше да ми дадеш преднина.

— Не очаквах една Дънкан да поиска милост — отговори Дъглас и я целуна по върха на носа.

— Зависи от обстоятелствата — отговори Частити в напразен опит да запази достойнството си. — О, скъпи Дъглас, крайно време е да сляза в библиотеката, а ти ме спираш — извика обвинително.

— Аз ли? Аз ли започнах битката? Ти ми хвърли ръкавицата.

Тя се усмихна и се опита да се освободи от ръцете, които я държаха.

— Може би си прав. Но въпреки това трябва да сляза в библиотеката, а виж само как изглеждам.

Дъглас въздъхна примирено и я пусна.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)