Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
Контеса Дела Лука се бе настанила удобно в едно дълбоко, овехтяло, но удобно кресло пред огъня и се смееше и бъбреше с лорд Дънкан с чаша пунш в ръка. Когато дъщеря й отиде при нея, тя вдигна глава, изслуша я и с усмивка, която Дъглас окачестви като примирена, остави чашата и стана. Тази жена изглежда забележително добре, помисли си той. Пристегнатата рокля, излязла от мода поне преди двайсет години, й стоеше отлично — и лорд Дънкан очевидно споделяше това мнение. Той стана да се сбогува и се наведе над ръката й. Но явно този жест не му беше достатъчен, защото я придружи до стълбището, отново целуна ръката й и изчака, докато двете жени стигнаха горната стълбищна площадка.
Това беше сигнал за разтуряне на компанията. Първи се оттеглиха лелите, загърнати в кашмирени шалове и пера. Дъглас също пожела на домакините си лека нощ. Стисна ръката на Частити и се наведе над нея, за да я целуне по бузата като добър приятел.
— Лека нощ, Частити. Приятни сънища.
— И на вас — отговори тя с усмивка, без да направи опит да отговори на целувката. — Дано църковните камбани не ви събудят твърде рано.
— О, аз винаги ставам рано — отговори той и пусна ръката й. Обърна се и се ръкува с лорд Дънкан, после се запъти към стълбата. Частити го проследи с облекчена въздишка. Коледната вечер беше отминала, а следващите два дни бяха препълнени със занимания и сигурно нямаше да й остане време за любовни копнежи.
Но той е толкова красив, толкова желан… О, по, дяволите! Направо й идеше да се удари.
— Е, господа, ще ме придружите ли в библиотеката за едно последно питие преди лягане? — попита лорд Дънкан, обърнат към зетьовете си. — Не съм голям любител на коледен пунш… много е сладък за мен.
Незабележимите подканващи движения с върховете на пръстите подсказаха на двамата мъже, че семейният дълг изисква да изпият с тъста си по един коняк преди лягане.
— Разбира се, лорд Дънкан — кимна Макс. — Пуншът наистина е доста сладък.
— Дамите обаче го обичат — засмя се весело Негово благородие.
— О, татко, не всички жени харесват сладкото — протестира сърдито Констанс.
Баща й я потупа по рамото.
— Знам, Констанс, но ти си изключение от правилото.
— Аз обаче не съм — засмя се Частити. — Отивам да си легна. Лека нощ на всички.
Макс вдигна ръка да я спре.
— Преди да се оттеглиш, Частити, искам да ти кажа, че Падиън и аз желаем да говорим с вас трите утре преди закуска.
— О, изненада! — извика Констанс. — Сигурно най-после ще разберем за какво си шушукате от седмици?
— Може би — отговори тайнствено мъжът й. После намигна на шурея си и попита: — Осем часът добре ли е?
Прюдънс се намръщи глезено.
— О, Гидиън, иска ми се предпочитанието ти към ранно ставане да не е така ясно изразено. Вече е един през нощта!
— Сара също става рано — напомни й той.
— Да, да, знам. Утре е първият ден на Коледа. Като деца скачахме от леглата на разсъмване. Говоря по принцип. Приготвили сме за Сара чорап, за да има с какво да се занимава след ставането си. Аз ли да го окача на леглото й или ти ще го направиш?
— Това е традиция у семейство Дънкан, а не у семейство Малвърн — каза Гидиън и за миг я притисна до гърдите си. — Ти ще го направиш.
Тя го погледна с топла усмивка.
— Знаех, че няма да имаш нищо против, но някои хора са много закостенели по отношение на семейната традиция.
— Не и когато става въпрос за традицията на семейство Дънкан — отбеляза Макс. — Какво има в тези чорапи?
— Почакай и ще видиш — отговори Констанс. — Предупреждавам те, че ти също ще намериш нещо окачено на леглото си.
Изведнъж Частити се почувства самотна. Размяната на нежности между съпрузите, семейната традиция… И тя искаше да е част от нея.
— Лека нощ — пожела бодро тя. — Ще се видим утре в осем.
— Почакай, Час. — Прюдънс се изплъзна от прегръдката на Гидиън и бързо се запъти към сестра си. — Ще се качим заедно. Мъжете ще пият по един коняк, но на мен още не ми са спи. Ще дойдеш ли и ти, Кон?
— И на мен не ми се спи — отговори голямата сестра.
— Трябва да обсъдим някои неща… плановете за утре и тям подобни — добави многозначително тя и взе под ръка малката си сестра.
Частити не възрази. Знаеше, че те я разбират.
— Щом сме решили да прекараме утрешния ден в детски игри, значи трябва да ги подготвим — засмя се тя. — В противен случай ще настане истински хаос.
— Без хаос не може — отговори безгрижно Прюдънс, докато изкачваха стълбите. — След обяда вече няма да има достатъчно трезви хора, които да разпознават картите за игра.
— Може би ще успеем да задържим татко далеч от масата за бридж — каза Констанс, когато влязоха в стаята на Частити. — Ако не съм абсолютно трезва, не съм в състояние да играя с Макс обичайния ни безумно дързък бридж.