Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
— Как мислите, каква ще е изненадата? — попита Частити и се отпусна на леглото.
— Нямам представа — отговори Прюдънс с вдигане на раменете. — Двамата си шепнат тайнствено от седмици. Сигурно е нещо, което се отнася и за трите ни.
— Умирам от любопитство. — Констанс се прозя и падна в креслото пред огъня.
— Нали каза, че не ти се спи — укори я Частити.
— Долу не усещах, но сега ми се приспа. Впрочем, успях да пошепна на скъпия ни доктор, че сме в окаяно финансово положение.
— И аз също — изкиска се Прюдънс. — След това ужасяващо разкритие бедният човек изглеждаше напълно безпомощен.
— Ами да, никой нормален човек не прави такива признания пред непознати — обясни Частити. — Но мисля, че е подействало. — Тя разказа за какво беше говорила с Дъглас. — Отново сме само приятели — гласеше заключението й. — Все пак е облекчение.
Сестрите й си спестиха коментарите.
— Макар че нямам желание да правя връзката с теб, Частити… не мога да се отърва от чувството, че планът ни да съберем доктора и Лаура дела Лука е осъден на неуспех. Съжалявам, че го споменавам точно сега. — Отново се прозя и добави: — Забелязали ли сте как я гледа понякога?
— Тя е непоносима — обади се Прюдънс, който се бе настанила на столчето пред огледалото и се оглеждаше съсредоточено. — Не вярвам, че той може да понесе глупостите й. Извинявай, Час, знам, ти беше на мнение, че това не го притеснява, но аз смятам, че въпреки нуждите си той не е готов да продаде душата си на дявола.
— Дявол е твърде силен израз — възпротиви се Частити.
— Не си права — възрази Прюдънс. — Дяволи съществуват в най-различен образ. Още не си чула как се отнесе към Мери.
Трите побъбриха още малко, после Констанс и Прюдънс си отидоха и Частити можеше да си легне. И тя имаше чувството, че връзката между Дъглас и Лаура няма да се осъществи. Лаура очевидно беше склонна да се сближи с доктора, но Дъглас беше на друго мнение. Той беше зависим от емоциите си — поне повече, отколкото тя бе предполагала първоначално, което означаваше, че самомнението на Лаура и особено проявите на презрение към непривилегированите щяха постоянно да нараняват чувствата му. Само въпрос на време е да го осъзнае, каза си тя.
Ситуацията беше крайно неприятна. Значи трябваше да му търсят друга жена. Освен това трябваше спешно да намерят някого за Лаура, тъй като не можеха да си я представят като доведена сестра.
Частити се прозя уморено, облече нощницата си и посегна към халата. Незнайно по каква причина имаше чувството, че този товар е само върху нейните рамене. Естествено това не беше вярно, но сестрите й си имаха друга грижи, лични работи, които имаха предимство пред общите. По Коледа не се работеше и тя трябваше да забрави за работата, колкото и трудно да й беше. Тя разтърси глава, за да прогони неприятните мисли, и отиде в банята, която по-рано споделяше със сестрите си… а сега, естествено, и със съпрузите им.
Тя заключи вратата — по-рано никога не правеше това, защото в банята не влизаше никой, освен тя и сестрите й и прислужницата за етажа. Бръсначите на тоалетката обаче й показаха, че сега е друго.
Тялото й беше опънато като струна, сякаш часове наред се беше мъчила да пази поведение… или да сдържа някакъв порив. Точно така, през цялата вечер беше правила тъкмо това. Обуздаваше чувствата и импулсите и се бореше с тях като с глутница гладни вълци. Искаше й се да пусне горещата вода и да се потопи в отпускащата вана, но си каза, че това ще трае твърде дълго, а тя е прекалено уморена. Имаше чувството, че сватбата на Хестър и Дейвид е била преди цяла седмица, а не същата тази сутрин… по-точно, вчера сутринта, поправи се тя и отново се прозя. Изми лицето и зъбите, отключи вратата и излезе в тъмния коридор.
Къщата беше утихнала, газовите лампи бяха угасени, единствената светлина проникваше през прозореца в края на коридора, зад който блещукаха звездите. Частити мина тихо покрай стаите на сестрите си и тъкмо отвори вратата на своята стая, когато усети някого зад себе си.
Обърна се рязко, готова да изпищи.
— Какво правите тук, по дяволите? — произнесе задавено тя, след като сърцето й се поуспокои.
— Търся втора баня — отговори шепнешком Дъглас. — Банята до стаята ми е постоянно заета.
Той беше свалил жакета, жилетката и бялата връзка и беше само по риза и панталон. Частити сведе поглед към краката му — беше бос. Явно затова не беше усетила приближаването му.
— Ето я банята — посочи тя вратата, от която беше излязла.
— А… добре — отвърна той, без да се помръдне. И двамата стояха като вкопани в земята. Частити беше сложила ръка върху бравата и усети как вратата бавно се отвори. Бягство или подкана? В момента не можеше да отговори.