Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
— Стига толкова — прошепна с треперещ глас тя. — Готова съм.
Сестрите й слязоха първи по стълбата. Гостите чакаха в залата, за да се сбогуват с новобрачните. Дъглас гледаше втренчено младата си съпруга. На минаване Констанс прошепна в ухото му:
— И да я пазиш добре, летящи шотландецо.
В първия миг той я погледна неразбиращо. В следващата минута обаче Частити се озова до него и той забрави всичко друго. Омагьосан от красотата й, не можа да се сдържи, улови ръката й и под аплодисментите на развеселените гости я целуна страстно по устата.
— Колата чака, сър — оповести Дженкинс. — Мисис Фарел, моля, приемете благопожеланията на персонала.
— За пръв и последен път ти позволявам да ме наречеш така, Дженкинс — промълви трогнато Частити и го целуна по бузата.
— На вашите заповеди, мис Час — отвърна засмяно той и се поклони.
Дъглас мушна ръката й под мишницата си и двамата минаха през шпалира от гости. Лаура, която стоеше до лорд Беринджър, ги посипа с бели листенца от рози.
— Това е италиански обичай — обясни пискливо тя. — Такава култура…
Частити й благодари с усмивка, силно впечатлена от културните розови листенца, които красяха косата й.
Лорд Дънкан и съпругата му чакаха на вратата, която Дженкинс държеше отворена. Лорд Дънкан прегърна дъщеря си и я притисна до сърцето си.
— Последната — промълви той. — Майка ти щеше да се гордее с дъщерите си.
Частити го целуна и пошепна в ухото му:
— Преди една година ти беше загубил надежда, че ще омъжиш поне една от нас, татко. — Целуна го отново и той се засмя.
— Нали знаеш, никога не съм бил особено добър в предсказанията — призна той и се обърна към новия си зет: — И да се грижите добре за малкото ми момиче, Фарел.
— Ще се грижа, сър — обеща тържествено Дъглас. — Освен това оттук до Уимпол стрийт са само пет минути път пеша.
— Ще се радваме да ни посещавате винаги когато имате време — намеси се контесата с майчинска усмивка. — Права ли съм, Артър?
— Да, скъпа моя, както винаги. Идвайте по всяко време на деня и нощта. — Лорд Дънкан погледна с любов жена си. — Но да не забравяме, че младите хора живеят свой живот.
Дъглас потегли Частити към вратата и двамата слязоха бавно по стълбите. Тя се обърна и с усмивка махна на гостите, излезли да ги изпратят. После се подчини на ръката, която я поведе към колата — красив открит екипаж с двойка бели коне.
— Сега ще ме вдигнеш, за да ме сложиш вътре, нали? — попита тя с примирена въздишка.
— Така повелява обичаят — отговори той и очите му засвяткаха.
— Това е езически обичай. Младоженецът пренася булката през прага, не я хвърля в колата — възрази тя.
— Нали знаеш, че в моите вени тече немалко езическа шотландска кръв — напомни й той и я прегърна. Преди да я качи в колата, попита все още неразбиращо: — Какво каза преди малко сестра ти за някакъв си „летящ холандец“?
— Ами — вероятно е било намек, че шотландците са езичници — обясни с усмивка тя. Без да задава повече въпроси, Дъглас я вдигна високо във въздуха и под аплодисментите на изпращачите я настани на кожената седалка в екипажа.