Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Успяхме! — провикна се Тика от другата страна на каньона.
— Карамон! — изкрещя Танис и изстреля нова стрела, опитвайки да се задържи върху златния свод.
— Тръгвай, за да наместя свода! — Физбан подкани раздразнено Карамон. — Май трябва да е още няколко сантиметра вляво.
— Таселхоф, минавай! — нареди Танис.
— Няма да оставя Физбан! — заинати се кендерът, докато Карамон стъпваше върху златния свод.
Като видяха, че огромният воин отстъпва, драконяните отново се спуснаха напред. Танис стреляше колкото може по-бързо. Един драконянин падна на моста в локва зелена кръв, друг — в пропастта. Но полуелфът се уморяваше. По-лошо, стрелите му свършваха, а влечугите продължаваха да настъпват. Карамон спря зад него върху свода.
— Побързай, Физбан! — помоли Таселхоф, като кършеше ръце.
— Готово! — каза доволен магьосникът. — Идеално го наместих. А гномите казваха, че не съм инженер.
Докато говореше, другата половина от дървения мост, която водеше към спасителния бряг на каньона изскъра разчупи се и падна в бездната.
— В името на Бездната! — уплашено възкликна Карамон, хвана Танис и го дръпна точно когато щеше да стъпи в празното пространство.
— В капан сме! — каза дрезгаво полуелфът, като гледаше как талпите падат една след друга в пропастта и душата му сякаш падаше с тях. Чу как Тика изкрещя и виковете й се смесиха с екзалтираните крясъци на драконяните.
Чу се шум от разцепване и пукане. Радостните крясъци на драконяните внезапно преминаха в ужас.
— Гледай, Танис! — извика Таселхоф с див възторг. — Погледни!
Полуелфът се обърна навреме, за да види как другата част от дървения мост пропада в бездната и отнася със себе си повечето от драконяните. Златният свод под него потрепери.
— И ние ще паднем! — изрева Карамон. — Няма какво да ни крепи. Езикът му замръзна на небцето, той с мъка преглътна и бавно се огледа. — Не мога да повярвам!
— А пък аз някак успявам. — Танис си пое дъх напресекулки.
В средата на каньона магическият златен свод, блестящ в светлината на залеза, висеше във въздуха, докато двете дървени половини от моста лежаха в пропастта. Върху него стояха четири фигури, загледани в останките под себе си и бездната, която ги делеше от двете страни на каньона.
Дълго време цареше мъртва тишина. После Физбан се обърна тържествуващо към Танис.
— Великолепна магия! — каза гордо той. — Имаш ли въже?
Беше доста след мръкваме, когато приятелите най-после успяха да слязат от свода. След като хвърлиха въже на Тика, те изчакаха, докато тя и джуджето го привързаха здраво за едно дърво. После един по един се залюляха от свода и Берем ги изтегли върху скалите. Когато преминаха, всички се проснаха на земята изтощени. Бяха толкова уморени, че дори не си дадоха труд да търсят подслон, а разстлаха завивките си в горичка от хилави борчета и поставиха стража. Тези, които не бяха на пост моментално заспаха.
На другата сутрин Танис се събуди схванат и с болки. Първото, което видя беше отражението на слънцето върху златния свод, който все още здраво висеше във въздуха.
— Сигурно не можеш да се отървеш от това? — попита той Физбан, който помагаше на Тас да раздаде закуската от куит-па.
— Боя се, че не — отвърна старецът, загледан замислено в свода.
— Сутринта опита няколко заклинания — каза Тас, кимайки по посока на едно дърво, покрито с паяжини, и друго, превърнато в пепел. — Реших, че е по-добре да спре, преди да ни е превърнал в щурци или нещо подобно.
— Добра идея — съгласи се Танис и погледна мрачно блестящия свод. — Не можем да оставим по-ясни следи, дори ако бяхме нарисували стрелка върху скалата.
Той поклати глава и седна до Карамон и Тика. — Ще ни преследват, обзалагам се — отбеляза воинът, като дъвчеше вяло храната. — Драконите ще ги пренесат отсам. — Той въздъхна и върна повечето от сушените плодове в кесията.
— Карамон — укори го Тика, — ти не яде почти нищо.
— Не съм гладен — промърмори той и се изправи. — Мисля да поразузная напред.
Воинът метна на рамо багажа и оръжието си и тръгна надолу по пътеката.
Тика започна бързо да опакова нещата си, избягвайки погледа на Танис.
— Райстлин ли? — попита той.