Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Танис изруга толкова грозно, че се стресна от самия себе си. Смушка дракона си и се отправи към стареца.
— Атака! — нареди той на животното. — Не го наранявай, само го разкарай оттук.
За негово учудване драконът отказа. Раздрусвайки глава, той започна да се върти в кръг и най-неочаквано реши да се приземи!
— Какво? Да не си полудял? Ще ни приземиш при драконовата армия!
В този момент Танис видя, че и останалите дракони също се готвят да се приземят.
Берем, който седеше зад Тика, така се вкопчи в нея, че тя едва си поемаше дъх. Очите му бяха приковани в драконяните, които се тълпяха в равнината близо до мястото, на което техните дракони се готвеха да се приземят. Карамон вършееше като обезумял наоколо, опитвайки се да избегне мълнията, която унищожаваше всичко около него. Дори Флинт се беше съвзел и дърпаше като обезумял юздите на дракона, ревящ от гняв, докато Тас продължаваше диво да крещи на Физбан. Старецът ги следваше и подкарваше медните дракони като овце пред себе си.
Приземиха се в подножието на планината Кхалкист. Поглеждайки бързо към равнината, Танис видя драконяните да идват към тях.
„Може и да ги заблудим с това облекло“, мислеше си трескаво той, въпреки че маскировката им беше замислена, за да могат да проникнат в Каламан, а не да измами група недоверчиви драконяни. Но си заслужаваше да опитат. „Дано само Берем помни, че трябва да стои в сянка.“
Но преди Танис да каже нещо, Вечният скочи от гърба на своя дракон и хукна като луд към подножието на планината. Полуелфът видя как драконяните сочат към него и крещят.
„Толкова за стоенето в сянка“ — изруга Танис. Той осъзна безнадежното положение — драконяните можеха да подгонят и много лесно да заловят Берем. Знаеше от Китиара, че всички в Крин имаха описанието му.
Той си наложи да се успокои и да мисли логично, но ситуацията бързо излизаше от контрол.
— Карамон! Тръгни след Берем! Флинт, ти… Не, Таселхоф, върни се тук! По дяволите! Тика, върви след Тас. Не, остани тук. Ти също, Флинт…
— Но Таселхоф тръгна след онзи луд старец…
— И ако имаме късмет, земята ще се отвори и ще погълне и двамата! — Танис погледна бързо назад и изруга дивашки. Берем, подтикван от страха, се катереше по скалите и се промъкваше между шубраците с лекотата на планинска коза, докато Карамон, затруднен от бронята и целия си арсенал от оръжия, се подхлъзваше на всяка втора крачка. Като погледна към равнината, Танис видя съвсем ясно драконяните. Слънчевата светлина се отразяваше от броните, мечовете и копията им. Помисли си, че все още имаха шанс, ако медните дракони ги атакуват. Но точно когато щеше да им нареди да влязат в сражение, старецът дотича от мястото, където беше кацнал със своя древен златен дракон.
— Къш! — извика старецът на медните дракони. — Къш! Махайте се! Върнете се там, откъдето сте дошли!
— Не! Чакай! — Танис искаше да откъсне брадата му, като гледаше как стои между медните дракони и размахва ръце като жена, която подкарва кокошките към курника. Накрая полуелфът спря да кълне. За негова изненада медните дракони се проснаха на земята пред стареца със сивата роба, после разпериха криле и се понесоха грациозно във въздуха.
Забравил в яростта си, че е облечен в драконова броня, Танис изтича през отъпканата трева към стареца, следван от Тас. Физбан ги усети и се обърна с лице към тях.
— Имам намерение да ти измия устата със сапун — мърмореше магьосникът като гледаше заплашително Танис — Сега сте мои затворници, затова елате тук доброволно или ще опитате магията ми!
— Физбан! — извика Таселхоф и го прегърна. Магьосникът се взря в него, след това изумено се дръпна назад.
— Та това е Тасел… Тасел… — заекна той.
— Бърфут. — Кендерът отстъпи назад и се поклони учтиво — Таселхоф Бърфут.
— Велик е духът на Хума! — възкликна Физбан.
— Това е Танис. А това е Флинт Файърфог. Помниш ли го? — бъбреше кендерът, размахвайки малката си ръка към джуджето.
— Ъ… да, разбира се — измърмори магьосникът и лицето му грейна.
— И Тика… и това там горе е Карамон… както и да е, сега не можеш да го видиш. Това там е Берем. Водим го в Каламан и… Физбан, той има зелен скъпоценен камък. Ах, ох, Танис, боли!
Прочиствайки гърлото си, Физбан хвърли мрачен поглед наоколо.
— Вие… хм… не сте ли с… ъ… хм… с драконовата армия?
— Не — каза Танис сурово — не сме! Или най-малкото не бяхме. — Той посочи с ръка зад тях. — Вероятно обаче това ще се промени всеки момент.
— Изобщо не сте с драконовата армия? — Физбан беше изпълнен с надежда. — Сигурни ли сте, че не сте минали на тяхна страна? Измъчваха ли ви? Изтриха ли ви паметта?