Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Облече се в мрака и непознатата обстановка и отиде в Кухнята. Написа бележка и я остави пред автоматичната кафемашина, която Вики Ландрет бе заредила за седем сутринта В бележката се казваше само, че й благодари за Вечерта. Нямаше обещания и намеци за нови срещи. Знаеше, че тя не очаква такива. И двамата бяха наясно, че за тези двайсет години не се е променило нищо. Допадаха си ала това не беше достатъчно, за да изградят върху него дом.
Улиците от апартамента на Вики Ландрет в Лос Фелис до прохода Кауенга бяха мъгливи и сиви. Хората шофирах с включени фарове, или защото пътуваха цяла нощ, иди защото смятаха, че така ще допринесат за разбуждането на света. Бош знаеше, че зората не може да се сравнява със здрача. Тя винаги идваше грозна, сякаш слънцето е хем тромаво, хем припряно. Здрачът се спускаше по-плавно, луната бе по-грациозна. Навярно защото беше по-търпелива. „В живота и природата, помисли си Бош, мракът винаги чака“.
Опита се да изхвърли мислите за предишната нощ от главата си, за да се съсредоточи върху случая. Другите вече заемаха позиция на Мариано Стрийт в Удланд Хилс и в аудиоцентъра на ЛисънТек в Промишлената зона. Роланд Маки спеше, а силите на правосъдието тихо го обкръжаваха. Така си го представяше. Това караше кръвта му да кипи. Все още вярваше, че Маки едва ли е натиснал спусъка и е убил Ребека Верлорън. Ала не се съмняваше, че е осигурил оръжието и че ще ги отведе при убиеца, независимо дали това е Уилям Бъркхарт.
Спря на паркинга пред Покито Мас в подножието на хълма, на който се издигаше къщата му. Остави мерцедеса със запален мотор, слезе и отиде при редицата кутии за вестници. През мръсното пластмасово прозорче го гледаше лицето на Ребека Верлорън. Той се напрегна. Каквото и да пишеше във вестника, вече бяха в играта.
Пусна монетите в кутията и извади вестника. Повтори същото и извади още един вестник. Единият за тях, вторият за Маки. Не погледна статията, а потегли нагоре по склона. Включи кафемашината и прочете материала, застанал прав в кухнята. Снимката показваше Мюриъл Верлорън, седнала на леглото на дъщеря си. Стаята бе подредена, леглото идеално оправено, чак до спускащия се на пода набор. В горния ъгъл имаше по-малка фотография на Ребека. Оказа се че в архива на „Дейли Нюз“ са имали същата снимка като в годишника. И заглавието отгоре гласеше: „Дългото бдение на една майка“.
Като автор на фотографията бе посочена Емерсън Уърд, което явно беше пълното й име. Отдолу имаше надпис: „Мюриъл Верлорън седи в спалнята на дъщеря си. Стаята, също като скръбта на г-жа Верлорън, е недокосната от времето“.
Под снимката и над текста имаше подзаглавие: „Мюриъл Верлорън чака от 17 години да узнае кой е отнел живота на дъщеря й. ЛАПУ преразглежда случая и навярно скоро ще разгадае загадката“.
Бош реши, че подзаглавието си го бива. Ако и когато Маки го видеше, леденият пръст на страха щеше да го ръгне в гърдите. Детективът нетърпеливо прочете статията.
Автор: Маккензи Уърд, репортер в „Дейли Нюз“
Преди седемнайсет години красивата млада гимназистка Ребека Верлорън е отвлечена от дома си в Чатсуърт и жестоко убита в полите на Оут. Престъпникът така и не е разкрит, но е оставил след себе си разбито семейство, измъчвани от спомена полицаи и обществена неудовлетвореност.
Но сега отново има надежда за майката на жертвата, Мюриъл Верлорън. Лосанджелиското полицейско управление отново разследва случая. Този път детективите имат нещо, с което не са разполагали през 1988 г.: ДНК на убиеца.
Отдел „Неприключени следствия“ в ЛАПУ преразглежда случая, след като един от първоначалните следователи, сега комисар в Долината, е изискал подновяване на следствието.
„Още щом научих, че започваме да преразглеждаме стари случаи, вдигнах слушалката и им се обадих — разказа вчера комисар Артуро Гарсия в кабинета °и в командния център на бюрото в Долината. — Не мога да забравя този случай. Онова красиво момиче, отвлечено от дома си толкова жестоко. Всяко убийство в нашето общество е недопустимо, обаче това ме измъчва повече от останалите“.
Мюриъл Верлорън, майката на Ребека, продължава да живее в къщата на Ред Меса Уей, от която е отвлечена нейната шестнайсетгодишна дъщеря. Спалнята на момичето е запазена непокътната от нощта, през която то било измъкнато през задната врата, за да не го видят никога повече.
„Не искам да променям нищо — каза през сълзи майката, докато приглаждаше с ръка покривалото на леглото на дъщеря си. — Така оставам близо до нея. Никога няма да променя тази стая, нито ще напусна къщата“.