Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
За онези от ангелски сой или демонска порода размерът, формата и съставът са просто опции.
Кроули в момента пътува с невероятна скорост по един телефонен кабел.
ДРЪН.
Кроули мина през две телефонни централи със скорост частица (много достойна) от скоростта на светлината. Хастур го следваше плътно — на десет-дванайсет сантиметра, — но при тези им размери това дава на Кроули много удобна преднина. Която, разбира се, ще се стопи, изскочеше ли от другия край.
Бяха твърде малки, че да възпроизвеждат звуци, но за демоните звуците не са задължителни, за да си общуват. Чуваше как Хастур врещи подире му:
— Копеле недно! Ще те пипна. Не можеш ми избяга!
ДРЪН.
— Където излезеш и ти, ще изляза и аз! Няма да ми се измъкнеш!
Кроули бе изминал над трийсет километра кабел за по-малко от секунда.
Хастур го следваше по петите. Кроули трябваше много много внимателно да прецени момента.
ДРЪН.
Третото иззвъняване. Е, помисли си Кроули, нищото иде.
Спря внезапно и видя как Хастур се стрелна край него. Хастур се обърна и…
ДРЪН.
Кроули се стрелна по кабела, мина през пластмасовото покритие и се материализира в цял ръст, съвсем без дъх останал, в своя хол.
Щрак.
Лентата за записване на телефонния секретар се завъртя. Последва сигнал и щом лентата за съобщения се превъртя, от говорителя след сигнала се разнесе писък: „Да! Какво?!… Ах ти, змия проклета!“
Малката червена лампичка за съобщения замига.
Светваше — угасваше, светваше — угасваше като сърдито червено оченце.
На Кроули наистина му се щеше да му се намираха още малко светена вода и време да държи касетата в нея, докато се разтвори. Но подготвянето на смъртоносната баня за Лигур си беше достатъчно опасно. Светената вода си я къташе от години, ей тъй, за всеки случай и дори присъствието й в стаята го изнервяше. Или… може би… да, какво щеше да стане, ако сложи касетата в колата? Можеше да си го върти ли, върти, докато се превърне във Фреди Меркюри. Щеше да се прояви като гадняр, но какво да се прави.
Някъде далече проехтя гръмотевица.
Нямаше време за губене.
Нямаше къде да отиде.
Но тръгна. Метна се в бентлито и подкара към Уест Енд, като да го бяха погнали всички демони на Ада. Което, повече или по-малко, така си и беше.
Mадам Трейси чу бавните стъпки на господин Шадуел, които изкачваха стълбите. По-бавни от обикновено, а на всеки няколко стъпала спираха. Обикновено той изкачваше стъпалата така, сякаш ги мразеше всичките до едно.
Тя отвори вратата. Беше се облегнал на стената на площадката.
— Ама, господин Шадуел — възкликна тя, — какво направили с ръката си?
— Къш от мени, жина — изпъшка Шадуел. — Ни съм си знайл силата!
— Защо я държите така напред?
Шадуел се опита да се навре в стената.
— Дръпни са, ти казвам! Ни отговарям!
— Какво, дявол да го вземе, се е случило с вас, господин Шадуел? — попита мадам Трейси, като се опитваше да го хване за ръката.
— Взе го дяволът! Взе го!
Тя успя да сграбчи ръката му. Господин Шадуел, този бич за злото, беше безсилен да й се възпротиви, когато го помъкна към апартамента си.
Никога досега не беше влизал тук — поне не и в будно състояние. Сънищата му бяха обзавели този апартамент с коприни, атлазени драперии и нещо, което мислеше за благовония. В действителност входът към кухнята беше преграден със завеса от мъниста и имаше лампа, направена доста несръчно от бутилка от „Кианти“ — разбиранията на мадам Трейси за шик, също като тия на Азирафел, се бяха окопали около 1953 г. В средата на стаята имаше маса, покрита с кадифена покривка, а на покривката — кристалната топка, която все повече се превръщаше в основното оръдие, с което мадам Трейси си вадеше хляба.
— Спорeд мен ще е добре да си полегнете, господин Шадуел — рече тя с тон, който не допускаше възражения, и го поведе към спалнята. Беше твърде стъписан, за да протестира.
— Но младият Нют е там — измънка той — в плен на погански страсти и окултни измами!
— Тогава съм сигурна, че ще знае как да се справи с тях — рече бодро мадам Трейси, чиято представа за Нютовите изживявания вероятно беше много по-близка до действителността, отколкото тази на господин Шадуел. — И съм убедена, че той не би искал така да се натоварвате. Лежете си спокойно, пък аз ще сваря и за двама ни по едно чайче.