Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Кроули вдигна зелената пластмасова пръскалка и я разбълника заплашително.
— Махай се! — Чу, че телефонът на долния етаж звъни. Четири пъти, после секретарят се включи. Позачуди се смътно кой ли се обажда.
— Не ме плаши — отвърна Хастур. Наблюдаваше как една водна капчица се процеди през чучура и бавно се застича по пластмасовия контейнер към ръката на Кроули.
— Знаеш ли какво е това? — попита Кроули. — Това е пръскалка за растения „Сейнсбърис“, най-евтината и ефикасна пръскалка в света. Изстрелва във въздуха тънка струйка вода. Има ли нужда да ти обяснявам какво има вътре? То може да те превърне в онова там — той посочи гадостта на килима. — А сега си върви.
Тогава капчицата, стичаща се по пръскалката, стигна до свитите пръсти на Кроули и спря.
— Блъфираш — рече Хастур.
— Може и така да е — отвърна Кроули с тон, от който се надяваше съвсем ясно да си личи, че блъфът е последното, за което си мисли. — А може и да не е. Ти късметлия ли си, как мислиш?
Хастур направи жест. Пластмасовата круша се разпадна като оризова хартия. Водата се плисна по бюрото на Кроули и заля целия му костюм.
— Да — рече Хастур. А после се усмихна. Зъбите му бяха твърде остри, а езикът му трепкаше между тях. — А ти?
Кроули не отвърна нищо. План А беше сработил. План Б се беше провалил. Всичко зависеше от План В, но съществуваше една спънка: той дори и до Б не беше стигнал в планирането.
— Тъй че — изсъска Хастур — време е за тръгване, Кроули.
— Според мен ти трябва да знаеш нещо — Кроули се опитваше да печели време.
— И какво е то? — усмихна се Хастур.
И тогава телефонът на бюрото на Кроули иззвъня.
Демонът го вдигна, като предупреди Хастур:
— Не мърдай. Трябва да узнаеш нещо много важно, съвсем сериозно ти говоря. Ало?
— Кхъм — рече Кроули. А после додаде: — Тцъ. Едно старо приятелче е тук при мене.
Азирафел му затвори. Кроули се зачуди какво ли искаше ангелът.
И изведнъж план В се появи в главата му. Той не затвори слушалката. Вместо това каза:
— Добре, Хастур. Издържа изпитанието. Готов си да влезеш в играта с едрите риби.
— Ти да не си полудял?
— Хич даже. Не разбираш ли? Това беше изпитание. Господарите на Ада трябваше да разберат дали си надежден, преди да те назначат за командир на Легионите на Прокълнатите в предстоящата Война.
— Кроули, ти или лъжеш, или си луд, или пък може би и двете — рече Хастур, но увереността му беше поразклатена.
Само за миг той се беше замислил над тази възможност — и тъкмо тук го бе спипал Кроули. Беше просто възможно Адът да го изпитва. Този Кроули беше нещо повече, отколкото изглеждаше. Хастур беше параноик, което, като живееш в Ада, е просто разумна реакция на добро приспособяване — там наистина всеки те дебнеше да те сгащи.
Кроули започна да набира някакъв номер.
— Всичко е наред, херцоже Хастур. Не бих очаквал да повярваш на мен — призна си той. — Но защо не се обадим на Съвета на Мрака…? Сигурен съм, че те могат да те убедят.
Телефонът, който беше набрал, щракна и започна да звъни.
— Чао, тъпако — рече Кроули. И изчезна.
След мъъъничка частичка от секундата и Хастур вече го нямаше.
С годините са се натрупали огромен брой теологични човекочасове, прекарани в спорове по прочутия въпрос:
Колко ангела могат да танцуват на върха на една игла?
За да се стигне до отговор, трябва да се вземат под внимание следните факти:
Първо, ангелите просто не танцуват. Това е една от отличителните им характеристики като ангели. Те могат да слушат с наслада и разбиране Музиката на сферите, но никак не ги сърби да скочат и да почнат да се кълчат в ритъм с нея. Така че нито един.
Най-малкото — почти нито един. Азирафел се беше научил да танцува гавот в един дискретен джентълменски клуб на „Портланд плейс“ в края на 1880-та и макар в началото да разбираше от това колкото патка от банково дело, след време доста надобря и му беше мъчничко, когато няколко десетилетия по-късно гавотът завинаги излезе от мода.
Така че, при положение че танцът е гавот и при положение че се намери подходящ партньор (който заради спора също може да танцува едновременно и гавот, и на върха на игла), отговорът е един — ни повече, ни по-малко.
Сега пък може да попитате колко демона могат да танцуват на върха на една игла. В края на краищата от един сой са с ангелите. И поне танцуват45.
Та като поставите нещата по тоя начин, отговорът е всъщност бая, при положение че зарежат физическите си тела, което за демона е фасулска работа. Физиката не ограничава демоните. Погледнато от широка перспектива, Вселената е просто нещо мъничко и кръгличко като ония пълни с вода топки, дето, като ги разклатиш, вътре се извива снежна буря46. Но погледнато съвсем отблизо, единственият проблем с танцуването на върха на игла са тия огромни трапове между електроните.
45
Макар че не е точно това, дето ние с вас му викаме танцуване. Във всеки случай не и добро танцуване. Демоните се движат като британските състави на конкурса за песен на Евровизията.
46
Макар че, освен ако неизразимо великият план не е доста по-неизразимо велик, отколкото се вярва, на дъното на Вселената няма огромен пластмасов снежен човек.