Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Имаше малко време. Кроули отиде в кухнята и извади изпод мивката пластмасова кофа. После се върна в хола.
Пъклените власти бяха прекъснали комуникацията. Кроули обърна телевизора към стената — за всеки случай.
Приближи се до „Мона Лиза“.
Свали картината от стената и отдолу се показа сейф. Не беше стенен сейф — беше закупен от компания, специализирала се в обслужването на ядрената индустрия.
Отключи го и разкри вътрешна врата с шайба-ключалка. Завъртя шайбата (шифърът беше 4-0-0-4, лесен за запомняне — годината, когато беше се хързулнал на тази глупава, прекрасна планета, тогава, когато тя беше лъскава и нова).
Вътре в сейфа имаше термос, две тежки ПВЦ ръкавици от ония, които ти покриват ръката до рамото, и щипци.
Кроули се спря: Огледа нервно термоса.
(Долу нещо рече „Прассс!“. Входната врата.)
Той нахлузи ръкавиците, подбра чевръсто термоса, щипците и кофата — а като помисли малко, награби и пръскалката, оставена до едно буйно разраснало се каучуково дърво — и се отправи към кабинета с походката на човек, понесъл термос, пълен с нещо, дето, ако го изпусне или дори през ум му мине да го изпусне, би причинило експлозия от ония, дето подтикват белобрадковците да правят изказвания от рода на „А тук, където е сега този кратер, някога беше град Ва-Шинг-Тон“ в долнопробните фантастични филми.
Стигна до кабинета и бутна вратата с рамо. После огъна колене и бавно остави нещата на пода. Кофата… щипците… пръскалката… и най-накрая, съвсем бавно, термоса.
На челото му започна да избива капчица пот, която се стече в окото му. Той я избърса.
После внимателно и предпазливо използва щипците, за да отвинти капачката на термоса… леко… леко… готово…
(Тропане долу по стълбите, сподавен писък. Ще да беше дребничката старица от долния етаж.)
Не можеше да си позволи да действа припряно.
Стисна термоса с щипците и като внимаваше да не пролее и най-малката капчица, изля съдържанието в пластмасовата кофа. Едно погрешно движение — толкова му трябваше.
Готово.
После открехна вратата на кабинета на около десетина сантиметра и закрепи кофата отгоре й.
Използва щипците, за да завинти обратно капачката, после (… трясък във външното антре…) свали ПВЦ ръкавиците, подбра пръскалката и се настани зад бюрото.
— Кролий… ? — подвикна гърлен глас. Хастур.
— Те там е — изсъска друг глас. — Надушвам я, лигавата му гадинка с гадинка. — Лигур.
Хастур и Лигур.
Вижте сега, както Кроули първи би ви възразил, повечето демони дълбоко в душата си не бяха зли. В голямата космическа игра — така, както го чувстваха — те заемаха същото положение като данъчните инспектори — вършат работа, непопулярна може би, но от съществено значение за цялостното опериране на всичко въобще. То като става дума, и някои ангели не бяха самата добродетел. Кроули беще срещал един-двама, които, опреше ли до справедливо
наказание за неблагочестивците, наказваха доста по-ячко, отколкото беше строго необходимо. Общо взето, всеки имаше работа да върши и просто си я вършеше.
А от друга страна, имаше и такива като Лигур и Хастур, дето гадорията ги изпълваше с такава мрачна наслада, че можеше и с човеци да ги сбъркаш.
Кроули се облегна назад на стола си. Насили се да се отпусне, но претърпя отвратителен провал.
— Тука съм, хора — подвикна той.
— Искаме да си кажем някоя дума с тебе — обади се Лигур (с тон, предназначен да намекне, че „дума“ в случая е синоним на „ужасяващо болезнена вечност“) и трътлестият демон бутна вратата.
Кофата се люшна и се нахлупи право върху главата му.
Пуснете бучка натрий във вода. Наблюдавайте я как пламти, гори и се върти като пощуряла, искри и цвърти. И това беше същото, ама по-гадно.
Демонът се белеше, пламтеше и пърхаше. От него излизаше мазен кафяв дим, а той пищеше ли, пищеше. После се сгърчи, нагъна се и онова, което бе останало от него, остана да блещука сред изгорелия, почернял кръг на килима. Приличаше на шепа смлени плужеци.
— Здрасти — подхвърли Кроули на Хастур, който вървеше подир Лигур и за зла беда само беше опръскан.
Има неща немислими; дори и демоните не биха повярвали, че има бездни, в които други демони са способни да пропаднат.
— … Светена вода. Копеле гадно — изруга Хастур. — Копеле гадно недно. Той никога нищичко не ти е правил.
— Досега — поправи го Кроули, който се чувстваше малко по-спокойно сега, когато шансовете бяха почти равни. Почти, ала все още не бяха равни, хич, ама хич не бяха равни. Хастур беше херцог Адски. Кроули даже местен съветник не беше.
— Твоята съдба злочеста майки шепнешком в мрака ще разказват рожби си да плашат — произнесе Хастур и после се усети, че езикът на Ада не звучеше кой знае колко уместно в случая. — Ш’та турят при проклетите чистачки, пич — додаде той.