Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Като например? — попита Джеймс.
— Говори се, че някои от слугите на тъмните сили поддържат постоянна, макар и невидима връзка с живота. Отрежеш ли нишката, и те изчезват. Ала по-могъщите от тях са успели да откъснат напълно телата си от смъртното съществувание.
— И как могат да бъдат победени? — попита Яжара.
— Открийте съда, в който е приютена душата. За да се сдобиеш с подобна неимоверна сила, трябва да пожертваш други неща — каквото вземаш с едната ръка, даваш го с другата. — Тя протегна ръка. — За да може тялото да стане безсмъртно, душата се премества някъде другаде, но трябва да е наблизо. Често я охраняват пазачи или е скрита на място, за което никой не би се досетил.
— Нямаме време за това — въздъхна Джеймс. — Господарят на вампирите е много силен. Нищо чудно вече да е излязъл от гробницата и да е надвил Солон и Кендарик.
— А ако изгубим Кендарик… — подметна Яжара.
— Нямахме друг избор — каза Джеймс. — Трябваше да го оставим да помага на Солон. Налага се да побързаме.
— И къде да търсим този съд? — попита Яжара. — Дали няма да е някъде в гробницата?
Хилда поклати глава.
— Малко вероятно. — Сигурно го е скрил на безопасно място.
— Къде са го видели за първи път? — попита Джеймс.
— В къщата на дърводелеца — отвърна Хилда.
— Значи оттам ще започнем — заяви Джеймс. — Тя къде се намира?
— Идете при фермата на Алтон, оттам следвайте пътя, който върви на изток. На миля след последната ограда ще видите друг път, който свива към гората — след още една миля ще стигнете къщата на дърводелеца. Но внимавайте — нищо чудно там да има още съюзници на Господаря на вампирите.
— Почти нощ е — огледа се Джеймс. — Да имаш фенер или факли?
Старицата кимна.
— Факли. Ще ги донеса. — Тя влезе в къщата и след минутка се върна с три факли — едната вече гореше. — Това е всичко, което имам.
Джеймс взе запалената факла, а другите две даде на Яжара.
— Ще свършат работа. Благодаря ти, Хилда.
— Няма за какво да ми благодариш.
— Когато всичко това свърши — обеща Яжара, — ще се върна и ще ти разкажа за Звезден пристан.
— Ще ми бъде приятно — отвърна старицата.
— Довиждане! — Джеймс й махна, обърна се и се затича към селото. Яжара го последва.
Старицата ги проследи, докато се изгубиха от погледа й, после се прибра в къщата.
Джеймс и Яжара тичаха през по-голямата част от пътя, като спираха само когато им се струваше, че ги дебне някаква стаена опасност. Прекосиха доста бързо селото и излязоха на източния път, от който се виждаше тъмната гора. Беше вече нощ, но заради липсата на лунна светлина местността изглеждаше още по-злокобна и изпълнена със сенки. Пътят бе добре отъпкан, но тесен, и Джеймс трябваше да удържа желанието си да подскача при всеки страничен шум.
Песента на птиците отдавна бе секнала, нямаше го и приглушеното свирукане на техните нощни посестрими. Въздухът бе неестествено спокоен и неподвижен, сякаш магията, затъмнила слънцето, бе успокоила и вятъра.
Изведнъж нощта се изпълни с далечни протяжни вопли. Скоро им отговориха и други.
— Вълци! — извика Джеймс.
— Побързай! — подкани го Яжара и се затича с главоломна бързина, рискувайки да се спъне в някоя дупка.
Като се промушваха между дърветата и едва избягваха надвисналите им клони, те най-после забелязаха една малка къща на открито място сред гората. Бе озарена отвътре с червеникава светлина, която се процеждаше през цепнатините около вратата и прозореца до нея.
— Вътре има някой — предупреди Джеймс.
— И отвън също — посочи Яжара.
Четири силуета изникнаха иззад къщата и съвсем целенасочено се запътиха право към Джеймс и Яжара.
Яжара насочи напред тоягата и отново от върха й бликна ослепителна светлина. Там, където светкавицата преминаваше над земята, разхвърляните листа пламваха и започваха да пушат. Светкавицата обгърна телата на четиримата вампири и те замръзнаха на местата си, като потръпваха конвулсивно, макар да полагаха отчаяни, но безполезни усилия да продължат напред.
— Влизай вътре! — извика Яжара. — Аз ще се справя с тези.
Джеймс изтича покрай сгърчените тела, две от които се бяха строполили на земята и подскачаха като риби на сухо. Без да спира, той вдигна крак, стовари го върху вратата и я изби.
Насред стаята една жена бе седнала на стол, наведена над плетена детска люлка. Още щом се извърна, стана ясно, че и тя е вампир. Жената се надигна, изръмжа и се нахвърли върху Джеймс.
Той отскочи, удари я и я повали. Тя се стовари на пода с болезнен вик и Джеймс я посече през шията. Острието на рапирата му разсече плътта, но се удари в кост и отскочи и той съжали, че не разполага с по-тежко оръжие.