Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Микаел работеше по историята „Саландер“ и не произнасяше и звук – изобщо не бе ясно за какво всъщност става дума. От друга страна, това не беше нещо необичайно. Не говореше и за историята с Венерстрьом, дори Ерика не знаеше. Този път обаче се бе доверил на Хенри и Малин.
Така че Моника бе раздразнена. Имаше нужда от почивка. Трябваше поне за малко да се махне. Видя Хенри Кортез да нахлузва кадифеното си сако.
– Изчезвам за малко – каза той. – Можеш ли да предадеш на Малин, че няма да ме има два часа?
– Какво става?
– Мисля, че напипвам тема. Много добра тема. За тоалетни. Искам да проверя някои неща, но ако стане, ще имаме добър текст за юнския брой.
– Тоалетни? – зачуди се Моника Нилсон и се загледа след него.
ЕРИКА БЕРГЕР СТИСНА зъби и бавно остави текста за наближаващия процес срещу Лисбет Саландер. Беше кратък, за две шпалти, предвиден за пета страница с вътрешните новини. Погледна ръкописа и сви устни. Часът бе 15,30, четвъртък. Вече дванайсет дни, откакто работеше в СМП. Вдигна телефонната слушалка и позвъни на шефа на новините Андеш Холм.
– Здравей. Бергер. Можеш ли да намериш репортер Юханес Фриск и да дойдете веднага в стаята ми?
Остави слушалката и търпеливо изчака нахълтването в буркана на Холм и след него на Юханес Фриск. Погледна часовника си.
– Двайсет и две – каза.
– Какво?
– Двайсет и две минути. Трябваха ти двайсет и две минути да се надигнеш от редакционната маса, да изминеш петнайсетте метра до бюрото на Юханес Фриск и да го доведеш.
– Ти не каза, че е спешно. Пък и съм доста зает.
– Не казах, че не е спешно. Казах да вземеш Юханес Фриск и да дойдеш в стаята ми. И казах веднага, имах предвид веднага, не тази вечер, следващата седмица или когато благоволиш да си вдигнеш задника от стола.
– Виж какво, смятам, че…
– Затвори вратата.
Ерика изчака, докато Андеш Холм дръпне вратата след себе си. Наблюдаваше го мълчаливо. Без съмнение беше компетентен шеф на новините и ролята му се състоеше в това страниците на СМП всеки ден да се изпълват с текстове, съставени достъпно и представени в реда и размера, решени на сутрешното заседание. Андеш Холм жонглираше с огромен брой работни задачи всеки ден. И го правеше без пропуск.
Проблемът с Андеш Холм бе, че постоянно игнорираше решенията, взети от Ерика Бергер. Вече две седмици тя се опитваше да намери формулата на сътрудничеството с него. Бе разговаряла приятелски, бе опитвала с директни заповеди, поощряваше го да мисли самостоятелно и изобщо стори всичко, за да му даде да разбере как тя иска да изглежда вестникът.
Нищо не помагаше.
Текстът, отхвърлен от нея следобеда, попадаше във вестника по някое време вечерта, когато тя вече се бе прибрала у дома. Един текст падна и трябваше да запушим с нещо дупката.
Рубриката, която Ерика бе решила да се използва, внезапно се оказваше заместена с нещо друго. Невинаги изборът бе погрешен, но винаги се правеше, без да поискат мнението ѝ. И то демонстративно и предизвикателно.
Обикновено ставаше дума за дреболии. Редакционното събиране в 14 часа внезапно бе преместено в 13,50, без тя да бъде информирана, и когато тя закъсня за срещата, по-голямата част от решенията вече бяха взети. Извинявай… в бързината забравих да ти кажа.
Ерика Бергер изобщо не разбираше защо Андеш Холм има такова отношение към нея, но установи, че приятелските разговори не сработваха. Досега не бе повдигала въпроса пред сътрудниците в редакцията. Опитваше се да изразява раздразнението си в доверителни разговори. Това не даде резултат и явно бе дошло време да заеме по-твърда позиция, този път пред сътрудника Юханес Фриск, което означаваше, че разговорът ще се разчуе в редакцията.
– Първото, което направих, щом постъпих тук, бе да кажа, че проявявам специален интерес към всичко, което се отнася до Лисбет Саландер. Обясних, че искам информация за всички планирани материали предварително и че държа да видя и одобря всичко, което се публикува. Напомняла съм ти това поне в дузина случаи, за последен път на редколегията в петък. Кое от инструкцията не си разбрал?
– Всички планирани или възложени текстове са в интернет мрежата. И винаги се препращат в твоя компютър. В течение си през цялото време.
– Глупости! Когато тази сутрин получих СМП в пощенската си кутия, имаше три колони за Саландер и за развитието на нещата около Сталархолмен на най-доброто новинарско място.