Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
През май 1998 г. Идрис Гиди се преместил в Гьотеборг. Причината била, че далечен роднина се смилил над него и му предложил постоянна работа във фирма за чистене. Идрис Гиди бил неспособен да работи целодневно и получил назначение на половин работен ден като шеф на отряд чистачи в Салгренската болница, с която фирмата имала договор. Вече имал опит и лека работа, която се състояла в това шест дни в седмицата да мие пода в коридорите, между които и коридор 11 С.
Микаел Блумквист прочете експозето на Даниел Улуфсон и разгледа портрета на Идрис Гиди от паспортния регистър. После влезе в медийния архив и измъкна няколко от статиите, послужили за основа на доклада на Улуфсон. Внимателно ги прочете и после дълго размишлява. Запали цигара. Забраната за пушене в редакцията бързо се вдигна, щом Ерика Бергер се изнесе. Хенри Кортез дори демонстративно постави пепелник на бюрото си.
Накрая Микаел извади сведенията, които Даниел Улуфсон бе събрал за доктор Андеш Юнасон. Прочете текста със свъсено чело.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ НЕ МОЖЕШЕ да види колата с регистрационен номер КАБ и нямаше чувството, че е наблюдаван, но за всеки случай реши да се подсигури, когато в понеделник тръгна от академичната книжарница до страничния вход на магазин ЕНКО и излезе направо през главния вход. За да следиш някого вътре в ЕНКО, би трябвало да си свръхчовек. Микаел изключи и двата си мобилни телефона и тръгна през галерията към площад „Густаф Адолф“, покрай парламента, след което навлезе в Стария град. Доколкото виждаше, никой не го следеше. Заобиколи по страничните улички, докато стигна търсения адрес, и почука на вратата на издателство „Черно-бяло“.
Часът бе два и половина следобед. Микаел пристигна без предварителна уговорка, но редакторът Кюрдо Бакси бе вътре и грейна, когато го видя.
– Здравей – сърдечно поздрави Кюрдо Бакси. – Защо никакъв не се обаждаш?
– Нали сега идвам – каза Микаел.
– Да, но минаха три години от последния път.
Ръкуваха се.
Микаел Блумквист познаваше Кюрдо Бакси от осемдесетте години. Беше един от хората, които подкрепиха Кюрдо Бакси с практическа помощ, когато той започна издаването на вестник „Черно-бяло“, пиратски размножаван нощно време в централата на профсъюзите. Кюрдо бе открит от преследвача на педофили Пер-Ерик Острьом от организацията „Спасете децата“, през осемдесетте години изпълнителен секретар в централата на профсъюзите. Острьом се появил една късна нощ в копирната, намерил купчини страници от първия брой на „Черно-бяло“ и кротналия се до тях Кюрдо Бакси. Острьом погледнал зле съставената първа страница и казал, че така не може да изглежда един вестник, по дяволите. После направил дизайна на логото, което стана глава на „Черно-бяло“ цели петнайсет години преди изданието да бъде погребано и да се превърне в издателство „Черно-бяло“. По онова време Микаел изживяваше отвратителен период като информационен чирак в централата на профсъюзите – единственият му досег с информационния бранш. Пер-Ерик Острьом го убеди да чете коректури и да помага на „Черно-бяло“ с малко редакторска работа. Оттогава Кюрдо Бакси и Микаел Блумквист бяха станали приятели.
Микаел Блумквист седна на дивана, докато Кюрдо Бакси донесе кафе от автомата в коридора. Говориха си глупости известно време, както правят хората, когато дълго не са се срещали, но непрестанно бяха прекъсвани от звъна на мобилния телефон на Кюрдо и от кратките му разговори на кюрдски, или може би на турски или арабски, или на някакъв друг език, който Микаел не разбираше. Винаги беше така, при всичките му посещения в издателство „Черно-бяло“. Хората се обаждаха от цял свят, за да говорят с Кюрдо.
– Скъпи Микаел, изглеждаш разтревожен. Какво ти е на сърцето? – попита накрая Кюрдо Бакси.
– Ако затвориш за пет минути мобилния, ще можем да поговорим необезпокоявани.
Кюрдо изключи мобилния.
– Окей… Имам нужда от една услуга. Важна услуга. Трябва да ми я направиш незабавно и да не я обсъждаш извън тази стая.
– Казвай.
– През 1989-а в Швеция от Ирак е пристигнал кюрдски бежанец, на име Идрис Гиди. Когато бил заплашен от екстрадиране, получил помощ от твоето семейство, което довело до получаване на разрешително за престой. Не знам дали е бил баща ти, или някой друг от семейството, който му е помогнал.
– Чичо ми Махмуд Бакси помогна на Идрис Гиди. Познавам Идрис. Какво за него?
– Сега работи в Гьотеборг. Нуждая се от помощта му за една проста работа. Готов съм да му платя.