Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Представяше си групата на Залаченко като малка анонимна група активисти. Проблемът бе само в това, че не успяваше да идентифицира никой от тях, освен може би Йоран Мортенсон, 40-годишен, полицай за тайни задачи, заел се със следенето на Микаел Блумквист.
Идеята беше книгата да е готова и отпечатана и да се разпространи в деня, когато се открие процесът срещу Лисбет Саландер. Заедно с Кристер Малм планираше джобно издание, което да се продава заедно с летния брой на „Милениум“. Беше разпределил задачите между Хенри Кортез и Малин Ериксон, които щяха да публикуват текстове, свързани с историята на Полицията за сигурност, аферата ИБ и други подобни.
Сега вече бе ясно, че ще има процес срещу Лисбет Саландер.
Прокурор Ричард Екстрьом бе повдигнал обвинение за тежък побой в случая с Маге Лундин и тежък побой и опит за убийство в случая с Карл-Аксел Будин, тоест Александър Залаченко.
Още не бе определена дата на процеса, но от колеги журналисти Микаел успя да изкопчи информацията, че Екстрьом планира процес за юли, уж заради здравословното състояние на Лисбет Саландер. Микаел разбра намерението му. Един процес по средата на лятото винаги буди по-малко внимание, отколкото ако е през друг сезон.
Сбърчи чело и погледна през прозореца на кабинета си в редакцията на „Милениум“.
Още не е приключило. Конспирацията срещу Лисбет продължава. Това е единственото обяснение за подслушваните телефони, за нападението срещу Аника Джанини, за кражбата на доклада „Саландер“ от 1991-ва. И може би за убийството на Залаченко.
Но нямаше доказателства.
Заедно с Малин Ериксон и Кристер Малм Микаел бе стигнал до заключението, че издателството на „Милениум“ трябва да издаде преди процеса и книгата на Даг Свенсон за трафика на хора. По-добре щеше да е да се представи целият пакет наведнъж, а и нямаше причина да се изчаква с издаването. Напротив, книгата нямаше да събуди голям интерес по друго време. Малин бе главният отговорник за окончателната редакция на книгата на Даг Свенсон, докато Хенри Кортез помагаше на Микаел с написването на книгата за аферата „Саландер“. Лоти Карим и Кристер Малм (въпреки нежеланието му) станаха редакционни секретари в „Милениум“, а Моника Нилсон – единствен репортер. В резултат цялата редакция на „Милениум“ бе затрупана с работа и Малин Ериксон сключи договори с няколко журналисти на свободна практика да пишат текстове. Щеше да излезе скъпичко, но нямаха друг избор.
Микаел си отбеляза на жълто самозалепващо се листче, че трябва да изясни правата за книгата със семейството на Даг Свенсон. Вече бе проучил, че родителите на Даг Свенсон живеят в Йоребру и че са единствените му наследници. На практика не му бе нужно разрешение да издаде книгата от името на Даг Свенсон, но все пак смяташе да замине за Йоребру, лично да ги посети и да вземе съгласието им. Досега го отлагаше, защото имаше много работа, но бе крайно време да оправи и тази подробност.
ПОСЛЕ ОСТАНА САМО да уточни подробностите. Трябваше например да реши как да представи Лисбет Саландер в своите текстове. За тази цел се налагаше лично да разговаря с нея и да получи разрешение да разкаже истината или поне части от нея. А този личен разговор не можеше да се състои, защото посещенията при Лисбет бяха забранени.
В това отношение Аника Джанини също не можеше да окаже помощ. Тя строго спазваше установените правила и нямаше никакво намерение да става момиче за всичко и куриер на тайни съобщения на Микаел. Аника никому и никъде не разказваше за какво си говорят тя и нейната клиентка. Беше коректна.
Микаел все още нямаше никаква представа дали Лисбет е разкрила пред Аника, че нейният бивш настойник я е изнасилил и че тя си е отмъстила, като е татуирала забележително послание върху корема му. Докато Аника не повдигнеше този въпрос, и Микаел не можеше.
Но най-големият проблем беше самото изолиране на Лисбет Саландер. Тя беше компютърен специалист и хакер, за което знаеше Микаел, но не и Аника. Микаел бе обещал на Лисбет никога да не разкрива тайната ѝ и спазваше обещанието си. Само че тъкмо сега имаше голяма нужда от нейните познания.
Значи трябваше по някакъв начин да установи контакт с Лисбет Саландер.
Микаел въздъхна и отново разтвори папката на Даниел Улуфсон, откъдето измъкна два листа. Единият съдържаше извлечение от паспортния регистър за някой си Идрис Гиди, роден през 1950 г. Беше мустакат мъж с маслинена кожа и черна коса с посивели слепоочия.