Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Паркира в пресечка на Авенюто в Гьотеборг в 14,50 часа. Хапна в първото кафене, което му се изпречи на пътя. В 16,10 взе трамвая за Анеред и слезе в центъра. Отне му двайсет минути да намери адреса на жилището на Идрис Гиди. Закъсня с около десет минути за уговорената среща.
Идрис Гиди накуцваше. Отвори вратата, ръкува се с Микаел Блумквист и го покани в спартански обзаведена дневна. На бюро до масата, на която покани Микаел да седне, имаше дузина фотографии в рамка. Микаел ги разгледа.
– Семейството ми – каза Идрис Гиди.
Идрис Гиди говореше със силен акцент. Микаел подозираше, че едва ли би изкарал езиков тест.
– Това братята ти ли са?
– Двамата ми братя най-отляво бяха убити от Садам през осемдесетте, както и баща ми в средата. Двамата ми чичовци бяха убити от Садам през деветдесетте. Майка ми умря през двехилядната. Трите ми сестри са живи. Живеят в чужбина. Две са в Сирия, малката ми сестра е в Мадрид.
Микаел кимна. Идрис Гиди наля истинско турско кафе.
– Много здраве от Кюрдо Бакси.
Идрис Гиди кимна.
– Обясни ли ти какво искам от теб?
– Кюрдо каза, че ще ми се довериш за някаква работа, но не каза каква. Нека от самото начало те уведомя, че не поемам нищо незаконно. Не мога да си позволя да бъда замесен в нещо съмнително.
Микаел кимна.
– Няма нищо незаконно в това, което ще те помоля да направиш, само е малко необичайно. Работата е за една-две седмици, като задачата трябва да се изпълнява всеки ден, но пък няма да отнема повече от няколко минути. За това съм готов да ти платя по хиляда крони на седмица. Парите ще получиш на ръка от собствения ми джоб, така че няма да се облагат с данъци.
– Разбирам. Какво трябва да направя?
– Работиш като чистач в Салгренската болница.
Идрис Гиди кимна.
– Едно от твоите трудови задължения е всеки ден или шест дни в седмицата, ако правилно съм разбрал, да чистиш коридор 11 С, където е интензивното отделение.
Идрис Гиди кимна.
– Ето какво искам да направиш.
Микаел Блумквист се приведе напред и обясни какво му беше нужно.
ПРОКУРОР РИЧАРД ЕКСТРЬОМ внимателно разглеждаше своя гост. За трети път срещаше комисар Георг Нюстрьом. Виждаше сбръчкано лице, обрамчено от къса сива коса. Георг Нюстрьом го бе посетил най-напред в дните след убийството на Залаченко. Бе показал лична карта, която удостоверяваше, че работи за РПС/Сек. Тогава проведоха дълъг разговор на нисък глас.
– Важно е да разбереш, че по никакъв начин не искам да повлияя на действията ти и на това как си вършиш работата – каза Нюстрьом.
Екстрьом кимна.
– Подчертавам също така, че при никакви обстоятелства не трябва да даваш гласност на информацията, която ти предоставям.
– Разбирам – каза Екстрьом.
В интерес на истината Екстрьом не разбираше съвсем, но не искаше да прилича на идиот, задавайки твърде много въпроси. Схващаше, че Залаченко е случай, който трябва да бъде третиран с възможно най-голяма предпазливост. Разбра също, че посещенията на Нюстрьом бяха напълно неофициални, макар и комисарят очевидно да бе свързан с най-висши служители от Сепо.
– Става дума за живота на хора – бе обяснил Нюстрьом още на първата среща. – От страна на Полицията за сигурност всичко, засягащо истината по делото „Залаченко“, е засекретено. Мога да потвърдя, че той е беглец и бивш агент на съветския военен шпионаж, както и една от ключовите фигури в руската офанзива на Запад през седемдесетте години.
– Аха… така твърди и Микаел Блумквист.
– В този случай Микаел Блумквист е напълно прав. Той е журналист и се е сблъсквал с най-тайните дела на шведските служби.
– Той ще публикува това, което знае.
– Разбира се. Той представлява средствата за масова информация с всичките ѝ качества и недостатъци. Живеем в демокрация и, естествено, не можем да влияем на онова, което пишат медиите. Бедата в този случай, разбира се, е, че Блумквист е запознат само с малка част от истината за Залаченко и много от това, което знае, е погрешно.
– Разбирам.
– Онова, което Блумквист не разбира, е, че ако истината за Залаченко стане известна, руснаците ще разкрият всичките ни информатори и източници в Русия. Това означава, че хора, рискували живота си за демокрацията, може да бъдат убити.
– Но нали и в Русия сега е демокрация? Искам да кажа, че ако беше по времето на комунизма…
– Това са илюзии. Става дума за хора, провинили се в шпионаж против Русия, и няма режим на света, който би приел това, дори и да се е случило преди много години. А и повечето от тези източници все още са активни…