Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
– Каква работа?
– Имаш ли ми доверие, Кюрдо?
– Разбира се. Винаги сме били приятели.
– Работата, която искам да се свърши, е странна. Много даже странна. Не искам да кажа в какво се състои, но те уверявам, че в никакъв случай не е нещо незаконно, нито би създало проблеми на теб или на Идрис Гиди.
Кюрдо Бакси внимателно наблюдаваше Микаел Блумквист.
– Разбирам. Ако искаш, не ми казвай за какво става дума.
– Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Това, което искам от теб, е да помолиш Идрис да ме изслуша.
Кюрдо размисли за минута. После отиде до бюрото си и отвори календар. Потърси малко, преди да намери телефонния номер на Идрис. После вдигна слушалката. Разговорът се водеше на кюрдски. Микаел видя по изражението на лицето на Кюрдо, че се разменяха обичайните поздрави и празни приказки. После стана сериозен и обясни за какво се обажда. След малко се обърна към Микаел.
– Кога искаш да го видиш?
– В петък следобед, ако може. Попитай дали мога да го посетя у тях.
Кюрдо продължи разговора още малко и приключи.
– Идрис Гиди живее в Анеред – каза той. – Имаш ли му адреса?
Микаел кимна.
– Ще си бъде у дома в пет часа в петък следобед. Ще си добре дошъл в дома му.
– Благодаря, Кюрдо – каза Микаел.
– Работи като чистач в Салгренската болница – каза Кюрдо Бакси.
– Знам – каза Микаел.
– Прочетох във вестниците, че си намесен в онази история със Саландер.
– Вярно е.
– Била простреляна.
– Точно така.
– Струва ми се, че лежи в Салгренската болница.
– И това е вярно.
Кюрдо Бакси. И той не беше вчерашен.
Разбираше, че Блумквист е на път да направи някоя щуротия. Познаваше Микаел от осемдесетте години. Така и не станаха най-добри приятели, но пък не бяха и врагове и Микаел винаги се бе отзовавал на молбите на Кюрдо за помощ. През годините бяха изпили по някоя и друга чаша бира заедно, когато се засичаха на купон или в кръчма.
– Ще бъда ли въвлечен в нещо, което би трябвало да знам? – запита Кюрдо.
– Няма да бъдеш въвлечен. Ролята ти бе само да ми направиш услуга и да ме представиш на един от твоите познати. И повтарям… няма да моля Идрис Гиди да прави нещо незаконно.
Кюрдо кимна. Това уверение му бе достатъчно. Микаел се изправи.
– Дължа ти услуга.
– Винаги си дължим по някоя – каза Кюрдо Бакси.
ХЕНРИ КОРТЕЗ ОСТАВИ телефонната слушалка и забарабани толкова силно с пръсти по ръба на бюрото, че Моника Нилсон раздразнено повдигна едната си вежда и му се опули. Моника видя, че е потънал дълбоко в собствените си мисли. Беше си поначало раздразнена, но реши да не го прехвърля върху него.
Моника Нилсон знаеше, че Микаел Блумквист си шушука с Кортез, Малин Ериксон и Кристер Малм за историята със Саландер, докато тя самата и Лоти Карим теглят тежката работа със следващия брой на вестника без реално ръководство, откакто Ерика Бергер напусна. Малин беше добра, но нямаше много опит и ѝ липсваше авторитета на Ерика Бергер. А Кортез бе просто едно момченце.
Раздразнението на Моника Нилсон не се дължеше на това, че е пренебрегната или че иска да е на тяхно място – това бе последното, което би желала. Работата ѝ се състоеше да следи за „Милениум“ дейността на правителството, парламента и държавните институции. Работа, която тя харесваше и познаваше отлично. Освен това бе плътно заета и с други дейности, като списването на колона в един профсъюзен вестник всяка седмица, поемаше и разни задачи в „Амнести Интернешънъл“. Във всичко това не влизаше да бъде главен редактор на „Милениум“ и да работи поне дванайсет часа, жертвайки празници и отпуски.
Затова пък усещаше, че в „Милениум“ нещо се е променило. Изданието изведнъж ѝ стана чуждо. И не можеше да каже кое точно не беше наред.
Микаел Блумквист, както винаги, се държеше безотговорно, като често изчезваше по своите тайнствени задачи, идваше и си отиваше, когато поиска. Вярно, беше съсобственик на „Милениум“ и можеше сам да решава какво да прави, но все пак би могъл да бъде поне малко отговорен, по дяволите!
Кристер Малм бе другият останал в редакцията съсобственик и горе-долу и той беше полезен най-вече когато Ерика беше в отпуск. Без съмнение бе надарен и можеше да поеме редактирането и да отмени Ерика, когато бе заета, но той правеше онова, което другите бяха решили. Беше брилянтен в графичното оформление и в презентациите, но не го биваше в планирането на броевете.
Моника Нилсон сви вежди.
Не, не беше справедлива. Онова, което я дразнеше, бе, че нещо се е случило в редакцията. Микаел работеше заедно с Малин и Хенри, а другите бяха някак изолирани. Тримата образуваха свой вътрешен кръг и се затваряха в стаята на Ерика… на Малин, откъдето излизаха смълчани. По времето на Ерика в редакцията имаше истински колектив. Моника не схващаше какво бе станало, но разбираше, че я държат настрана.