Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Защото се е случило нещо, за което той не иска аз да си припомня. Защото трябва да ме държи в състояние близко до вегетиране. Защото иска да внуши на всички, че съм луда! Само така може да ме затвори в психиатрия. Там никога няма да си спомня какво се е случило, а дори да си спомня — никой няма да ми повярва.
— Джейн, моля те — настоя Майкъл, — не разбираш ли колко налудничаво говориш?
— Какво мога да направя? — обърна се тя умолително към младия лекар. — Как да ви убедя, че казвам истината? Че не съм смахната?
— Притесняваш човека, Джейн — тихо й каза Майкъл.
И беше прав. Джейн видя как лицето му почервеня.
— Не може ли да не занимаваме хората с личните си проблеми, поне докато се върне д-р Мелоф?
— Тогава ще е много късно! — Джейн започна да потропва с крак. — Защо просто не се махнеш и не ме оставиш на мира?
— Не мога, Джейн. Аз те обичам.
Въпреки подозренията си, тя чувстваше, че това е вярно.
— Тогава защо постъпваш така с мен?
— Опитвам се да ти помогна.
— Опитваш се да ме унищожиш!
— Джейн…
— Какво се е случило с нас, Майкъл? За какво сме се карали, преди да изчезна?
По очите на Майкъл разбра, че е права. Наистина нещо се беше случило — бяха се били.
— Моля те, нека да говорим вкъщи.
Джейн сложи тежката книга на масата.
— В тази книга пише, че хистеричната амнезия може да е резултат от моментна загуба… — напрегна се да си спомни точните думи, — моментна загуба на контрол над импулсите, което може да доведе до убийство на любим човек. Виждаш ли? Нищо ми няма на паметта. Кажи ми истината, Майкъл!
Гласът й звучеше настоятелно. Виждаше, че е успяла да събуди интереса на присъстващите.
— За какво се бихме?
— Не сме се били — отвърна Майкъл.
— Лъжец!
— Джейн…
— Ако не сме се били, откъде ти е този белег на челото?
— Стана съвсем случайно. Едно дете ме замери със самолетче…
— Гадни лъжи!
— Д-р Уитакър — обади се библиотекарката, — да извикам ли болничната охрана?
— Не! — кресна Джейн.
— Не — повтори и Майкъл. — Още не. Мисля, че Джейн все пак ще се вразуми.
— Нали съм луда — отвърна Джейн. — Защо мислиш, че мога да се вразумя?
— Защото добре те познавам. Защото те обичам.
— Тогава защо се опитах да те убия?
— Не си се опитвала.
— Значи не сме се карали? Ти не си ме докосвал дори с пръст?! А пък аз взех нещо остро и те ударих по главата, така ли?
Майкъл стоеше като онемял.
— Кажи тогава — продължи Джейн след моментно колебание. — Откъде роклята ми е цялата в кръв?
— Кръв?! — възкликна библиотекарката. — Божичко!
— Кръвта е твоя, нали, Майкъл?
Майкъл не отвърна нищо.
— А какво ще кажеш за парите, Майкъл? Почти десет хиляди долара, натъпкани в джобовете на шлифера ми? Откъде са се взели? Кажи, Майкъл. Разбирам по лицето ти, че знаеш за какво говоря.
Настъпи тишина. Сякаш всички спряха да дишат.
— Защо не си споменавала тези неща по-рано? — тихо попита той.
Джейн усети как от раменете й се свали огромна тежест. Ето, най-сетне го направи. Никога повече няма да крие тайната си като тумор в тялото. Беше я произнесла на глас и всички я чуха. Нека сега да го видим Майкъл?
— Бихте ли ни оставили сами за няколко минути? — попита той. — Наистина трябва да говоря с жена си насаме.
— Защо да не говориш пред всички? — попита Джейн.
Внезапно я завладя лошото предчувствие. Нещо й подсказа, че няма да й хареса онова, което ще чуе.
— Бих могъл — съгласи се Майкъл, — но смятам, че това, което ще кажа, засяга само нас двамата. Поне засега. Ако не мислиш така, когато свърша, можеш да им разкажеш всичко. Всичко! На всеки, който искаш! Включително на полицията. Изглежда сбърках, като се опитах да те защитавам. При това твърде дълго.
— Ще пратя човек от охраната да стои пред вратата — предложи д-р Клингър.
Нито Джейн, нито Майкъл възрази на това предложение.
— Съжалявам, че окупирахме помещението ви — обърна се той към библиотекарката.
— Тъкмо ще изпия едно кафе.
— Благодаря ви.
— Ще се радвам, ако ми се обадите по-късно — каза д-р Клингър, докато се ръкуваше с Майкъл.
Нацупеният невролог тръгна неохотно, последван от младия лекар и не толкова младата библиотекарка.
— Не се приближавай — предупреди тя Майкъл, след като вратата хлопна.