Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Виж Джейн бяга… - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Виж Джейн бяга…

Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:

Виж Джейн бяга…
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 139
Перейти на страницу:

Текстът продължаваше с обяснението, че при този тип загуба на паметта лесно се въздейства чрез хипноза или силна сугестия. Особено когато се прилагат в спокойна обстановка, далеч от реалната травмираща ситуация. Може би връщането й в къщи, сред декора на вероятното престъпление, пречеше да възвърне паметта си.

Първата среща с психиатъра бе отложена по несъмнено елегантен и убедителен начин — тя я проспа. Майкъл записа нов час чак след месец и половина. От приказките му, че ще я води на хипнотерапевт нищо не излезе. Джейн поклати глава и се наведе над отворената книга. Хладните страници докоснаха бузата й. Нямаше да се изненада, ако никога не стигне до истината.

Може би трябва да поиска да я хипнотизират в полицията? Изправи глава точно на време. Към нея се приближаваше познатата намръщена физиономия на д-р Клингър.

— Здравейте, госпожо Уитакър — той дръпна един стол и се настани срещу нея.

— Здравейте, д-р Клингър — промълви Джейн.

Сърцето й силно заби.

— Помните ме. Поласкан съм.

— Дори болните от хистерична амнезия трябва да помнят все някого — отвърна тя.

Това, че той не се усмихна, не я изненада.

— Само и вие не ми казвайте, че библиотеката е за болничния персонал. Вече го знам. Просто реших да не се съобразявам.

— Вероятно сте имала сериозно основание.

— Исках да прочета някои неща.

— За вашата болест ли? — д-р Клингър погледна корицата на книгата й.

— Не. За картотеката в Конгресната библиотека.

Един миг д-р Клингър сякаш преценяваше отговора й.

— А, ясно! Сарказъм.

— Болните от амнезия са доста саркастични. Така пише на страница трийсет и три.

— Какво друго научихте?

Джейн вдигна рамене, имитирайки Вики Луис.

— Кой ви каза, че съм тук?

— Госпожа Пейп — кимна към библиотекарката той, — се обадила в кабинета на д-р Мелоф. Госпожа Луис веднага съобразила, кой се е представил за нея и ми позвъни.

— И какво точно ви каза?

— Че сте търсила д-р Мелоф, че сте била много възбудена, разсеяна…

— Навлечена…

— Каза, че личало, че сте спала с дрехите си…

— Госпожа Луис е извънредно наблюдателен човек. Надмина всичките ми очаквания. Кажете, д-р Клингър, не искате ли да научите нещо повече?

— За кое?

— Например защо съм спала с дрехите си?

— А вие искате ли да споделите?

Джейн пое дълбоко дъх. Да става каквото ще, помисли си тя.

— Снощи имахме гости и съпругът ми бутна нещо в моето питие, което направо ме ликвидира. Наложи се да ме сложи да си легна. Предполагам не му се е занимавало да ме съблича. А и на мен не ми бе до преобличане тази сутрин. Бутнах прислужницата в банята и я барикадирах. Защо вратите се отварят винаги навътре, а д-р Клингър? Това създава невероятни проблеми, когато някой иска да избяга — Джейн погледна лицето на доктора. Никаква реакция!

— Защо се опитвахте да избягате?

— Сутринта смятах, че това е изходът — изсмя се тя. — Явно бягството е единственият ми начин да отреагирам при стресови ситуации.

Тропна с пръсти по корицата на дебелия том и продължи:

— В последна сметка бягството е много характерно при острия непсихотичен синдром, нали така?

— Вие сте умна жена, госпожо Уитакър. Не сте от хората, които бягат от проблемите си.

Тази констатация и мекотата, с която бе произнесена, накараха Джейн да погледне на д-р Клингър с други очи. Възможно ли е да е по-чувствителен, отколкото й се е сторило на пръв поглед? Можеше ли да му се довери? Да се възползва от помощта му?

— Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че мъжът ми се опитва да ми навреди? Че ме унищожава чрез медикаменти? Че ме превръща в затворник в собствената ми къща?

Изразът на лицето му казваше всичко.

— Така си мислите.

Джейн вдигна очи към тавана и отново ги сведе към лекаря.

— В такъв случай, ще ми услужите ли с няколкостотин долара?

— Моля?

— Колкото да се скрия, докато д-р Мелоф се върне от отпуска.

— Шегувате се, нали?

— Въпросът ви означава ли, че няма да ми услужите? Джейн бутна стола и се опита да стане.

Успя едва при втория опит.

— Почакайте малко! — д-р Клингър също стана.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)