Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Нашата дъщеря е мъртва — нерешително произнесе Джейн.
— Все още ли не помниш нищо?
Джейн поклати глава.
— Убила съм майка си и дъщеря си — промълви тя.
— Нещастен случай, Джейн! Нещастен случай. Полицията те оневини. Вината не е в теб.
— Но те са мъртви.
— Да.
— И съм шофирала аз.
— Да, но вината не е твоя.
— Нали сам каза, че съм бързала?!
— Това бяха твоите думи след катастрофата.
— Аз би трябвало да знам най-добре. След като съм оцеляла.
— Оцеля ли наистина?! — попита Майкъл. — Още колко живота ще отнеме тази катастрофа, Джейн? Колко души още ще съсипе?
Джейн се загледа в мокрото лице на съпруга си. Очите му бяха пълни с доброта и нежност.
Тя не отвърна нищо.
Двайсет и втора глава
— Тя е в зимната градина.
— Как е?
— Не е добре.
— Нищо не разбирам. От колко време е така?
— Започна се някъде в средата на юни. Оттогава става все по-зле.
— Средата на юни!? Значи повече от месец? За Бога, Майкъл, защо прислужницата ми каза, че е в Сан Диего при брат си?
Преценихме, че така е най-добре. Разбери, Даян, нито аз, нито лекарите очаквахме състоянието й да продължи толкова дълго. Нито пък, че ще се влоши.
— Няма представа коя е, не помни никого, така ли?
— Казахме й коя е — обясни Майкъл. — Тя просто няма спомени. Знае всички подробности от живота си, но сякаш го е живял друг човек.
— Господи, не мога да повярвам! Все пак каква е причината, според теб?
— Катастрофата — отвърна той.
— Но тя стана преди година. Имах чувството, че я е надживяла.
— Ако питаш мен, най-лошото все още предстои.
Джейн чуваше гласовете като през фуния. Идваха силни, но заглъхваха преди да е разбрала значението на думите осъзнаваше, че говорят за нея. Винаги говореха за нея! Какво значение имаше точно какво?
Лежеше на любимата люлка, завита с одеяла от главата до петите, въпреки че се изпотяваше. Пот ли беше наистина или слюнка? Нея избърса. Нека те го направят. Гостите. Тълпите, които Майкъл непрекъснато мъкнеше у тях, откакто се бяха прибрали от болницата. Преди колко време беше това? Преда няколко дни? Преди седмица?
Усмихна се доволна. Времето отново не съществуваше. Само като си помисли колко дълго се бе съпротивлявала на това. Колко се бе ядосвала, че дните й, в резултат на лекарствата, се сливат. Сега те сладостно се разтапяха като шоколадови бонбони, оставени на слънце — образуваха една обща безформена маса. Защо се беше борила срещу своето прекрасно забвение? За да си спомни онзи ужас? За да научи отново всички бодящи подробности от своя пропилян живот? За да разбере, че е убила майка си и малката си дъщеря?
След скандала в болницата Майкъл я бе отвел вкъщи. Помнеше, че лекарите и сестрите се бяха държали много внимателно с нея. Майкъл бе казал на д-р Клингър, че всичко е под контрол и ще позвъни на д-р Мелоф, веднага щом се върне от отпуска. Засега за Джейн било най-добре да почива.
Тя не бе направила никакъв опит да протестира. Възможността да избяга в леглото й се бе сторила привлекателна. От тогава й се искаше само едно — да се зарови под завивките и да изчезне завинаги. Да умре — това бе желанието й. Почувства как тялото й се свива.
Вече не се бореше да й дават само предписаните от д-р Мелоф лекарства. Гълташе всичко, което получеше. При нея се върна познатата безчувственост. Обсеби пръстите на ръцете и краката й, порите на кожата. След това се настани някъде зад очите й, създаде нещо като буферна зона между нейното съзнание и външния свят. Приемаше без съпротива неприятните странични ефекти. Почти се радваше на мускулните спазми. Струваха й се подходящо наказание за всичко онова, което бе причинила. Дори слюнката в края на устните не я смущаваше.
Сега всичко беше ясно.
Парите, кръвта, Пат Ръдърфорд… Името му върху бележка в джоба й, а не в тефтерчето с телефоните, където би могъл да надникне Майкъл, обясняваше всичко. Искаше и се да разбере дали този човек се е обаждал, дали се е интересувал какво е станало с нея. Какво са възнамерявали? Заедно да избягат или онази сутрин той просто е сложил край на връзката им?