Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Робинята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Робинята

Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:

Робинята
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 184
Перейти на страницу:

Джоунс. Приличат на легло от пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и

се опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и политам в ръцете на

санитаря.

— Спокойно — казва той. — Спокойно.

Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегледат. Няма нищо счупено.

Никакви наранявания. Предписват ми конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която

може да е била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на осем часа.

Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя в кухнята в малкото ми апартаментче,

ям попара с обезмаслено мляко и пия черно кафе.

Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта

свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла.

Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.

— Значи това е прочутото пиано — казва той.

С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.

— Не е настроено. Ама че срам.

Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре

облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни

джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не

хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като

евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са

вехти, ръцете — мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо

вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да

обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си

член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да

го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда

наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.

Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял

в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.

Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С

впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала.

Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да

се опитвам.

Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата

вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам

одеяло и бира и се изкатервам високо.

Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.

Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук.

Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.

— Хората виждат звездите различно — казваше той, като разрошваше косата ми с

голямата си ръка. — Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.

Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени,

обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха

загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест.

Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от

очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за

богове.

Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони,

пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми

разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж.

Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой

не може да види.

— Може би някога е светела по-силно — казваше баща ми. — Може би някога е имало

седем сестри в небето.

Седемте сестри:

Алциона — съблазнена от Посейдон, бога на морето.

Астеропа — изнасилена от бога на войната.

Калеано — съблазнена.

Електра — съблазнена.

Майа — съблазнена.

Меропа — омъжена за простосмъртен.

Тайгета — съблазнена.

Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все

едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион

е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 184
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)