Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
Джоунс. Приличат на легло от пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и
се опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и политам в ръцете на
санитаря.
— Спокойно — казва той. — Спокойно.
Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегледат. Няма нищо счупено.
Никакви наранявания. Предписват ми конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която
може да е била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на осем часа.
Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя в кухнята в малкото ми апартаментче,
ям попара с обезмаслено мляко и пия черно кафе.
Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта
свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла.
Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.
— Значи това е прочутото пиано — казва той.
С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.
— Не е настроено. Ама че срам.
Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре
облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни
джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не
хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като
евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са
вехти, ръцете — мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо
вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да
обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си
член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да
го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда
наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.
Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял
в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.
Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С
впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала.
Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да
се опитвам.
Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата
вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам
одеяло и бира и се изкатервам високо.
Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.
Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук.
Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.
— Хората виждат звездите различно — казваше той, като разрошваше косата ми с
голямата си ръка. — Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.
Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени,
обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха
загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест.
Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от
очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за
богове.
Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони,
пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми
разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж.
Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой
не може да види.
— Може би някога е светела по-силно — казваше баща ми. — Може би някога е имало
седем сестри в небето.
Седемте сестри:
Алциона — съблазнена от Посейдон, бога на морето.
Астеропа — изнасилена от бога на войната.
Калеано — съблазнена.
Електра — съблазнена.
Майа — съблазнена.
Меропа — омъжена за простосмъртен.
Тайгета — съблазнена.
Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все
едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион
е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от