Робинята

Той измъкна камшик с девет кожени върви. Камшик! Загледах го как заоправя вървите.

Сърцето ми заби лудо. Не можех да си представя накъде отиват нещата. Понесе ме лудешко

влакче от емоции. Над рамото му видях, че няколко човека от публиката бяха напълно

омагьосани. Мъже. Гладни мъже със завист в очите. Дали мислеха, че сме заедно? Че сме

част от програмата?

Внезапно певицата скочи от сцената и тръгна към нас, продължавайки песента си. Взе

камшика от Даниел и му посочи пода. Той коленичи и се наведе. В ритъм с музиката тя

започна да шиба горната част на тялото му през якето. Даниел изпъна якето по себе си и

забелязах, че под него имаше нещо. Носеше кожени колани под дрехите си. Влагалището ми

потръпна.

Певицата ми подаде камшика и се усмихна, после скочи обратно на сцената. Остана

близо до нас, а прожекторите ни осветяваха. Обзеха ме моментен страх и колебание, после

диво желание да го направя, да поема контрола. Знаех какво да направя и защо. Пристъпих

към него и той ме погледна с очакване. Стиснах дръжката на камшика и прокарах вървите по

другата си ръка. Какво ли щеше да е да шибам някого с камшик? Тялото ми реши, че ще е

чудесно. Съмненията ми се изпариха, когато си напомних, че той го иска. Даниел се

наслаждаваше на боя. Значи и за мен щеше да е приятно.

Публиката образува полукръг около него. Застанах пред хората с лице към сцената.

Музиката бумтеше в ушите ми и ми вдъхваше още повече сила. Сетивата ми бяха

претоварени, но разсъдъкът ми бе учудващо ясен. Контролирах положението.

0, Господи, чувствах се страхотно. Бях мокра, а влагалището ми пулсираше.

Прокарах кожените върви по гърба му. Ремъците под дрехите му ясно си личаха. Докато

размишлявах как ли щяхме да се чувстваме, нещо запламтя в мен: нужда и желание. Пляснах

го по рамото, после и по другото. Даниел потръпваше при всеки удар, а от мен избликваха

сокове. Усещането за надмощие, диво и извратено, ме стресна със силата си. Заля ме вълна

от удоволствие. Наведох се и пъхнах ръка под якето му. Стиснах кожените ремъци и ги

опънах.

Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото. Осъзнах, че бях уцелила

нещо.

— Лошо момче — прошепнах в ухото му.

Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все още с камшика в ръка.

Сърцето ми биеше лудо. Не можех да повярвам какво бях направила, а най-вече не можех да

повярвам колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като питомна пантера.

Остана в краката ми до края на представлението, като нежно търкаше глава в мен. Галех го

по главата между снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена, стресната и

объркана от реакцията си, но в същото време изпитвах чувство на честност и осъзнаване.

Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на истински секс: възбуда,

климакс, превъзходство. Никога дори не си бях помисляла, че мога да се кефя на