Робинята

кърпички, но нямах време да се изкъпя. Искам да ме чука силно, да ме накара да забравя, че

съм прекалено стара за това, че бирата има гаден застоял вкус и не съм виждала падаща

звезда от години.

Пенисът на мъжа в мен? Генеалогия, усложнена от безброй незаконни деца и

склонността на някои от членовете на семейството да се освобождават един от друг чрез

убийство. Опасен мъж с опитни устни и ръце, които стискат болезнено втвърдените ми

зърна. В бързината си да ме обладае той тромаво натиска с крак клавишите, които издават

дисонансни звуци. Прониква в мен. В главата ми е черно и бяло. Аз, остра и плоска, съм

металната рамка на пианото и опънатите му струни.

Италианският ми граф е нетърпелив. Наглася се върху мен и някак си извърта краката

си навън. Струва ми се, че чувам струните на рояла да вибрират, макар никой да не е

натиснал клавишите. Чувам и стоновете на хиляди селянки от четиринайсети век докато

графът ме чука грубо. Ако пенисът ми принадлежеше, щях да го чукам до пълно скапване.

… Тишина… кучката най-после притихна… мястото е тихо… по дяволите, тя

е адски мокра…

Той тласка по-силно.

— Ти си мръсна курва… моли ме да те чукам, кучко…

Той прониква в сърцевината ми и скоро ми се струва, че се издигам нагоре. Устата му е

върху моята, вените на врата му измъкват.

— Искам да те чукам в задника, кучко!

Той вечно иска да ме чука в задника.

— Забрави за задника ми.

Стисвам влагалищните си мускули около надървения му пенис и той изстенва.

— Господи. Ще се изпразня… трябва да спра…

Осъзнавам, че наистина се издигаме нагоре. Приближаваме се към тавана. Джоунс

сигурно е натиснал лоста с крак. Не разбира какво се случва, но продължава да ме чука

свирепо.

Роялите имат специален лост, който прихваща чукчето до струните. В тази позиция, с

чукчето, облегнато на лоста, пианистът може да свири стакато ноти с повече бързина и

контрол отколкото на вертикално пиано.

Ритам го, хапя го, но това само го подлудява. Чука ме, сякаш иска да ме съдере.

Изпищявам и захапвам ухото му с такава сила, че потича кръв.

— Какво, по дяволите, кучко…

Той поглежда настрани. После вдига очи нагоре и осъзнава, че остава само половин

метър, преди пианото да размаже телата ни в тавана.

… Мамка му, шибаното нещо се вдига нагоре… проклетият под е на майната

си… господи, таванът е на сантиметри от нас… ще бъдем заклещени… но

проклетото нещо не може да ни размаже… ще се оправим…

— Мамка му! — само изсумтява той.

Поглежда ме в очите. Зениците му приличат на тъмни мраморни топчета.

— Мамка му!

Все още е в мен, когато се залепя в тавана. Едно от токчетата ми се прекършва. Звукът е

като от счупена кост.