Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
и заставам до рояла. Броя зелените банкноти, притиснати към плътта ми от нетърпеливи
ръце. Мисля си, че роялът вероятно е най-сложният ръчно изработен механизъм в света.
Веднъж четох, че имал дванайсет хиляди части, най-вече дървени, и били нужни четири
години, за да стигне от гората до концертната зала или стриптийз клуба. Погалих красивото
дърво и се зачудих какво ли би било да изчукам един от мъжете, изработили частите, да
засмуча пръстите на човек, вдъхнал живот на машина, способна да произведе най-нежните
звуци, сръчни пръсти, които разпъват и запълват влагалището ми. Да ме обладае мъж, чийто
свят се състои от клавиши, струни и звуци.
Уха, я виж кой е тук… Устата. Слухът е, че тя и шефът движели с банда
рокери и тя била обслужващата крава. Използвали я за какво ли не, най-вече за
минети. Веднъж духала на двайсет души в мъжкия кенеф срещу три бири. Сега
членовете на бандата са мъртви или в затвора… с изключение на шефа, който
намерил пари да купи клуба… и Устата. Предполагам, че това я прави предаваната
от ръка на ръка играчка за чукане… все още я подмятат наоколо…
Застанах сред синята мъгла от цигарен дим във влажния бар и натиснах няколко
клавиша. Звукът се разпръсна постепенно, вплете се в педалите и секса, похотта и танците,
които се вихреха в клуба само преди час. Роялът има хидравлично подемно устройство.
Издига се бавно към тавана и се спуска надолу, а младата жена върху него люлее голите си
гърди предизвикателно към вторачените мъже. Скъп реквизит, популярен сред танцьорките
и мъжете в делови костюми, вратовръзки и тъмни потни чорапи, които се смятат потиснати
от часовници, ипотеки, деца и дебели съпруги.
Дъртата обслужваща крава не спира да дрънка… шефът твърди, че това не го
притеснява… просто трябвало да й държат устата пълна и тогава само щяла да
сумти…
Танцувала съм върху рояла. Когато бях на десет години можех да свиря.
„Импровизирана фантазия“, „Либещраум“, „Недовършената симфония“. Разбира се, вече съм
забравила онова, което знаех като дете.
Мисли се за хитра… но е дърта за този бизнес, поне тук в града… тя е
единствената, която се чука с шефа, приятелите му и тузарите. Прекарва по-
голямата част от живота си на колене в задната стаичка, мъжката тоалетна и
кабинета на шефа… очевидно й харесва…
Представям си как лягам върху рояла и се чукам над струните и клавишите на великия
символ на цивилизацията. Разтворени крака, плът, настроена към звуци и движение, влага и
мъжественост. Защо не съм го направила върху това модерно превъплъщение на
изобретението на майстора на клавесини, решил да зарадва флорентинския херцог? Мъж от
началото на осемнайсети век, който знаел, че в света съществува нещо повече от изпъването
на струни…
Тя би могла да отиде да работи в Дъбюк, Айова, или в някоя друга подобна
дупка в тъпата част на страната, но не мисля, че ще го направи… не я виждам да
духа в мъжката тоалетна в Дъбюк… но пък мога да си я представя как прави
минети на шофьорите на тирове в крайпътните ресторантчета… това е най-
подходящото за пенсионирането на дъртата кучка.
— Чудя се дали си мислиш същото като мен?
Вдигам ръце от клавишите (вече ги правят от смърч, а не от слонова кост, тъй като
слоновете са застрашен вид) и вдигам очи към Джоунс, мускулестия, татуиран охранител на
клуба, застанал до мен, метър и деветдесет и сто килограма. Джоунс и аз сравнихме белезите
и татуировките си една вечер след затваряне на клуба. Той има повече от мен. Започнал да
се татуира и да си пробива дупки за обици, когато бил едва на четиринайсет години.
Попитах го как се е чувствал, когато са му направили татуировката на пениса. Той каза, че
било експлозия от болка, сякаш времето и членът му били разтегнати безкрайно.
Е, тя определено се предлага безсрамно на всички… всеки идиот е прониквал
в гадната кофа за сперма…
Говорихме, пихме водка и решихме, че всички обичат да ги използват. Ако се отдам на
въображението си, Джоунс ми заприличва на флорентински херцог. Човек, който не е успял
да се сдобие с богатство и слава, но на когото не му пука от това и продължава да води
безгрижен живот. Опитах се да му обясня как се съчетават електроните в медните окиси,
които са проводници на супервисоки температури. Той пък се опита да ми обясни най-
дългия период на загуби в Националната хокейна лига, рекорд, поставен от „Акулите“ от