Робинята

През следващите няколко седмици си правя татуировка, която покрива и двете ми гърди

и слиза надолу към вътрешността на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с

кимоно. Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата. Лицемерието. И

отново в Джоунс.

Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада африканка. Започвам да горя.

Летя около селския площад, плаша търговците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз

съм тимпани, песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, банани, захарна

тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.

В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между стара църква и свърталище

на наркомани, мъжете ме гледат как танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от

влажни слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват панталоните им и

копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо

като църква, но само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат дракони

по покривите, в случай че предците викинги не са доволни от християнските обреди вътре.

Музиката се променя, светлината се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да

бъде прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли само за хладната

джамия. Цветно килимче за молитви с маслени петна върху него. Къпя се в река от светлина.

Господ вече не ме чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.

Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето ми за бельо. Стаите тук са

големи, пепелниците — мръсни. Окосмяването ми е подстригано ниско, само в средата на

венериния ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни устни. Ярка

изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.

Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въобще не съм красива. Нали

разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази светлина, където целият свят е настроен срещу мен.

СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА

САСКИЯ УОКЪР

Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки. Високите ми кожени ботуши

издават тих звук, когато се допрат един в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е

гол до кръста, а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му, стегнато и

мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо изпънати гърди. Разсъждавам върху

факта, че ми принадлежи и е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество.

Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите ми се свиват, а слабините ми

се овлажняват с всяка изминала секунда.

Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюдава, и аз се наслаждавам на

боготворящия му поглед. Членът му е твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това

ограничение му харесва, също както му харесва китките му да са завързани зад гърба. Даниел

е нащрек и опънат като струна от желание. Това ми вдъхва още повече сила.