Страна на сенките
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-853-5
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страна на сенките». Краткое содержание книги:
Решена да се пребори с това проклятие, Евър се отдава на усърдно изучаване на магията и неочаквано получава помощ от мистериозния зеленоок Джуд. И макар с Джуд да се познават отскоро, Евър го чувства подозрително познат и близък. Въпреки безспорната си вяра в Деймън, Евър се усеща опасно привлечена към Джуд, който има магическа дарба и пази миналото си в тайна.
Евър винаги е вярвала, че Деймън е нейната вечна половинка… и продължава да го вярва. Но когато Деймън се отдръпва, за да я спаси от мрака, надигащ се в душата му, Евър все по-силно се привързва към Джуд и това поставя на изпитание любовта й към Деймън по-силно от всякога.
— Значи смяташ, че ще е полезна? Че ще ни помогне… тоест, ще ви помогне да получите, каквото искате? — очите ми ги стрелват с надеждата, че ще отговорят „да“; същевременно внимателно избягвам погледа на Деймън.
— Лошото е, че сме позабравили… — започва Роми. — И не сме сигурни дали ще успеем да…
— Говори от свое име! — отсича Райни.
Отново прехвърля страниците, докато стига началото и открива онази, която й трябва. После започва да нарежда думи, сред които нямам нито една позната. От нейните устни обаче се леят с такава лекота, сякаш са на майчиния й език.
— Видя ли? — Размахва ръка във въздуха и се разсмива доволно, като вижда светлинките, които ту се появяват, ту изчезват от върховете на пръстите й. — Не съм съгласна, че сме „забравили“.
— Е, като се има предвид, че трябва да избухнат в пламъци, бих казала, че имаме още много работа — отвръща Роми с ръце на кръста и вдигнати вежди.
— Да избухнат в пламъци? — хвърлям стреснат поглед към Деймън.
Май беше прав — това е опасно в неправилните ръце… като техните. Те обаче само се разсмиват, твърде погълнати от удоволствието, което изпитват.
— Бау! Направо ти изкарахме ангелите, нали? Ха-ха-ха!
— Толкова си наивна, че направо не е за вярване! — добавя Райни. Естествено, че няма да пропусне такъв удобен случай да ме изкара глупачка.
— А пък вие, момичета, гледате прекалено много телевизия! — захлопвам книгата и я измъквам изпод носа им.
— Ама, чакай! Не можеш да ни я вземеш! Тя ни трябва! — два чифта ръце трескаво се протягат и започват да драскат във въздуха.
— Не е моя. Тоест, не можем да си я отнесем вкъщи, така или иначе — заявявам, като я държа достатъчно високо, за да не могат да я стигнат.
— Ама как ще си върнем способностите, ако ни я вземеш и я скриеш?! — нацупва се Роми.
— Ами да — добавя Райни, като клати глава, — първо ни принуждаваш да напуснем Съмърленд, а сега…
Спира, защото Деймън е вдигнал ръка. Всъщност млъкват и двете.
— Мисля, че ще е най-добре да я приберете — казва той през зъби, а напрегнатият му поглед се приковава в моя. — Веднага!
Кимам, като си мисля, че е по-разстроен, отколкото смятах, за да настоява да се придържаме към направената преди малко уговорка. После обаче проследявам погледа му до монитора, на който се вижда как една неясна тъмна фигура влиза в магазина и се насочва право към нас.
Двайсет и осма глава
Рязко отварям чекмеджето и трескаво набутвам вътре книгата, докато мекото тупкане на стъпките се приближава все по-близо и по-близо. Едва съм успяла да го затворя, когато Джуд отваря вратата и наднича с думите:
— Работиш до късно ли?
Влиза в стаята и протяга ръка към Деймън, който се поколебава за миг, докато го измерва с поглед. После се здрависва с него, но дори след като пускат ръцете си, очите му остават прекалено съсредоточени и нетрепващи, сякаш умът му е много далече оттук.
— Ей, какво става тук? Семейно посещение на работното място ли сте спретнали? — усмихва се Джуд, макар че тази усмивка не успява да стопли напълно очите му.
— Не! Просто…
Нямам никаква представа какво да му кажа. Срещам за секунда дълбокия му проницателен поглед и бързо отклонявам очи.
— Разглеждахме твоята „Книга на сенките“ — заявява Райни със скръстени ръце и присвити очи. — И се чудехме откъде я имаш.
Джуд кима, а устните му съвсем лекичко се извиват в ъгълчетата:
— А вие сте?
— Роми и Райни — обяснявам. — Те са ми…
Поглеждам ги със странното усещане, че няма как да опиша взаимоотношенията ни.
— Племенници — довършва Деймън с поглед, втренчен в Джуд. — В момента живеят при мен.
Джуд отвръща на погледа му за секунда, след което пак се обръща към мен. Идва на сантиметри от бюрото и кима:
— Е, колкото и добре да бе скрита, не се съмнявам, че това не е било пречка за теб.
Преглъщам с усилие и хвърлям поглед към Деймън, който продължава да оглежда Джуд с изражение, което никога преди не съм виждала на лицето му. Сякаш цялото му същество е застанало нащрек, в пълна бойна тревога — замръзнала стойка, сковани от напрежение черти и толкова присвити очи, че са се превърнали в цепки.
— Уволнена ли съм? — питам го и се изхилвам лекичко, но не защото ми е весело.