Страна на сенките
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-853-5
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страна на сенките». Краткое содержание книги:
Решена да се пребори с това проклятие, Евър се отдава на усърдно изучаване на магията и неочаквано получава помощ от мистериозния зеленоок Джуд. И макар с Джуд да се познават отскоро, Евър го чувства подозрително познат и близък. Въпреки безспорната си вяра в Деймън, Евър се усеща опасно привлечена към Джуд, който има магическа дарба и пази миналото си в тайна.
Евър винаги е вярвала, че Деймън е нейната вечна половинка… и продължава да го вярва. Но когато Деймън се отдръпва, за да я спаси от мрака, надигащ се в душата му, Евър все по-силно се привързва към Джуд и това поставя на изпитание любовта й към Деймън по-силно от всякога.
— Леле, ти наистина си ясновидка! Както и да е, ако се появи, кажи й, че ще започнем другата седмица по някое време.
Двайсет и девета глава
— Приятелят ти изглежда готин. — Джуд се обляга на ръба на щанда с чаша кафе в ръката и ме поглежда.
— Изглежда, защото е готин — натъртвам аз, докато проследявам с пръст ангажиментите си в книгата за записвания.
Имам сеанси за 14.00 часа, после за 15.00 и така през час до пет следобед. С облекчение забелязвам, че нито едно от имената не ми е познато.
— Значи наистина ти е… гадже, така ли? — Отпива от чашата, докато очите му ме изучават над ръба й. — Не бях напълно сигурен. Изглежда прекалено възрастен, нали разбираш?
Хлопвам книгата и се протягам за водата си, макар че определено бих предпочела глътка от сиропа си за безсмъртие. Обаче съм се заклела да не го пия публично, откакто Роман се появи.
— В един и същи клас сме — свивам рамене и отвръщам на погледа му. — Което би трябвало да значи, че сме на една и съща възраст, нали?
Надявам се, че поставяйки по този начин въпроса, ще избегна по-нататъшно разпитване. Джуд обаче продължава да се взира в мен, а погледът му сякаш става още по-дълбок и проницателен:
— Не съм съвсем сигурен… така ли е?
Преглъщам с усилие внезапно появилата се в гърлото ми буца и отклонявам поглед. Сърцето ми ускорява ритъма си, докато наум се питам: „Дали и той е усетил нещо? Подозира ли ни… да не би да знае?“
— Би могло да значи, че е повтарял — усмихва се и морскозелените му очи се изпълват със светлина, — в продължение, да речем, на няколко десетилетия… поне.
Изпъвам рамене, твърдо решена да не обръщам внимание на обидата — ако е такава, разбира се. Не бива да забравям, че Джуд ми е не просто шеф — и благодарение на него Сабин спря да ми върви по петите и да настоява. Също така притежава и „Книга на сенките“. А аз отчаяно имам нужда от нея.
Така че сменям темата:
— Е, как се запозна с Онър?
Докато изчаквам отговора му, се навеждам напред и се преструвам, че съм много заета с витрината с бижута. Пренареждам сребърните верижки, на които висят обковани със сребро камъни, и прикрепвам до тях етикетчетата с цените. Надявам се, че изглеждам достатъчно равнодушна и незаинтригувана — като човек, който просто запълва мълчанието с маловажни въпроси, а не все едно наистина има значение.
Той оставя чашата си на щанда и хлътва в задната част на магазина. След секунди помещението се изпълва със звука на щурци и дъжд — това е дискът, който пуска всеки ден.
— Бях оставил рекламни листовки в това заведение — обяснява той, след като се връща на щанда и посочва надписа върху чашата си.
— Тя сама ли беше или с нея имаше още някого? — продължавам аз.
Присвивам очи, защото ясно си представям Стейша да я подбутва и да я праща да се запознае с него, все едно е някаква игра. Или бас.
Той се вглежда така настойчиво и продължително в лицето ми, че съм принудена да отклоня очи. За да намеря занимание за ръцете си, започвам да подреждам пръстените по цвят на камъните и големина. Продължавам обаче да усещам погледа му.
— Не забелязах — отговаря той накрая и повдига рамене. — Просто се приближи и попита за курса, така че й дадох една листовка.
— Разговаряхте ли? Каза ли ти защо се интересува от подобен курс? — настоявам аз.
С тези думи моментално провалям ефекта от преструвката си. Определено не би ги изрекъл човек, който просто си търси лека тема за разговор.
Джуд също го разбира и ми хвърля бърз, кос поглед:
— Каза, че има проблеми с приятеля си. Искаше да знае дали мога да я науча на някакви подходящи заклинания, с които да оправи нещата.
Ахвам — не мога да преценя дали се шегува, или е сериозен. Той обаче избухва в смях:
— Всъщност откъде се взе този интерес? Да не би да се е опитала да ти открадне гаджето или нещо подобно?
Поклащам глава и затварям стъклото над щанда с бижутата, след което твърдо срещам погледа му:
— Не. Не тя — а най-добрата й приятелка.
Джуд ме измерва с поглед и пита предпазливо:
— И какво стана — успя ли?
— Не! Разбира се, че не!
Сърцето ми препуска, а бузите ми горят. Ясно ми е, че отговорих твърде бързо — няма начин да ми повярва. Затова добавям:
— Това обаче не я спира да опитва отново.