Страна на сенките

— Сигурна ли си? Не съм те спечелил с лъскавата кола и магическите трикове?

Поклащам глава и се притискам още по-близо към него, като се съобразявам с енергийния воал, който потрепва помежду ни. Въодушевена съм, защото телепатията ни отново действа. Бях се притеснила, че съм направила нещо в онази стая и повече няма да можем да я използваме.

Разбира се, че работи отново, отговаря ми той наум. Страхът ни разделя, кара ни да се чувстваме самотни и изоставени. Любовта прави точно обратното — обединява ни, събира ни и ни прави по-силни. Чрез нея се свързваме.

— Винаги си бил ти. — Изпитвам нужда да произнеса думите високо, на глас, така че да ги чуем и двамата, а и светът около нас. — Само и единствено ти. Няма друг, освен теб. И никога не е имало.

Вглеждам се в очите му с надеждата очакването да е свършило. Че можем вече да зарежем тази глупава идея за трите месеца.

Той взема лицето ми в ръцете си и притиска устни към моите. Топлото му, изпълнено с любов присъствие, е достатъчен отговор. Единственият отговор, който ми е нужен.

Зная, че има още много въпроси, които трябва да обсъдим — Роман, Хевън, близначките, Джуд, Книгата, завръщането на Ава… но всичко това може да почака. В момента искам просто да се насладя на факта, че е тук, с мен. Той ме придърпва в скута си, а аз обвивам ръце около врата му. Двамата заедно отправяме погледи към онова невидимо, тъмно присъствие. Сигурни сме, че е там, защото е така безкрайно и вечно… въпреки това не можем да го видим.