Последните Тюдори

— Харесвам и вас, и предложението ви, и с радост ще се омъжа за вас — изричам тържествено.

— Ще станеш ли свидетелка на годежа ни? — пита той Джейни.

— О, да! — ахва тя. Стои пред нас, местейки поглед от единия към другия.

— Аз, Едуард Сиймор, вземам теб, Катрин Грей, за своя съпруга in futuro22 — заклева се той. — И в доказателство на това ти давам този пръстен и тази кесия злато, и святата си дума.

Никога не съм присъствала на годеж. Не знам какво трябва да правя. Вдигам поглед към красивото лице на бъдещия си съпруг.

— Кажи същото — напътства ме той.

— Аз, Катрин Грей, вземам теб, Едуард Сиймор, за свой съпруг in futuro — повтарям обета му. — И в доказателство на това приемам този пръстен и тази кесия злато, и святата ти дума.

— А за това свидетелствам аз — изрича Джейни.

Едуард пуска в ръката ми малка кесия с монети, което символизира, че ми поверява състоянието си, а после слага ръка под брадичката ми, повдига лицето ми и ме целува по устните. Помислям си: никога повече няма да бъда самотна или нещастна.

— Кога ще се венчаем? — прошепвам.

Отново Джейни е тази, която има план.

— Следващия път, когато кралицата отиде на лов, можем да дойдем в къщата ти — предлага тя на Нед. — Ще намеря свещеник.

— Протестантски свещеник — уточнява Нед.

Помислям си как сестра ми Джейн никога не би допуснала да ме венчае свещеник от старата вяра, и му се усмихвам.

— Разбира се — казвам. — Но да не е някой, който ни познава.

— Непознат — съгласява се Джейни, — за да не може да каже на никого и да не знае кои сте. Аз ще бъда единият свидетел. Кой ще е другият? Сестра ти?

Поклащам глава.

— Не, защото когато съобщим на кралицата, тя ще побеснее, а не искам Мери да поеме вината заради мен. Ще доведа прислужницата си.

— Да го направим скоро тогава — казва Нед. — Веднага щом кралицата отиде на лов. Но сме толкова женени сега, колкото ще бъдем и по-късно. Ние сме съпруг и съпруга. Този годеж е също толкова обвързващ, колкото и бракът.

Джейни се усмихва:

— Ще седя в стаята на придворните дами — предлага тя. — Никой няма да влезе.

Тя излиза и вратата се затваря зад нея. Нед я заключва и слага ключа в ръката ми.

— Аз съм твой затворник — казва после. — Можеш да правиш с мен каквото поискаш.

Поколебавам се. Мога да почувствам собственото си желание, мога да го чуя в туптенето на пулса в ушите ми.

— Аз съм твой годеник — казва той с усмивка. — Наистина можеш да правиш с мен каквото поискаш.

Улавям връзките, с които ленената му риза е пристегната на гърлото, и ги подръпвам.

— Искам да свалиш това — прошепвам.

— Искаш ме гол?

Сгорещена съм, сякаш имам треска. Трябва да видя голите му рамене, гърдите му, връзките на панталона му. Копнея да видя стройните му бедра. Усещам топлината, която нахлува в лицето ми, когато обгръща бузите ми в длани и казва: „Благодаря на Бог, че ме искаш така, както те искам аз.“ Изхлузва ризата си и аз леко си поемам дъх при вида на стройното му тяло, после пристъпвам напред и облягам пламналото си и поруменяло лице на топлите му голи гърди.