Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Не е лъжец — обажда се бързо Джейни. — Вземи си думите назад, Катрин.
— Такъв е, щом тя казва така! — заявява Мери в мигновена проява на преданост.
— Питай Франсес какво ѝ е казал! — изсъсквам на Джейни. — Франсес Мютас, твоята голяма приятелка. Питай я какви лъжи ѝ говори — дали няма да ти стане зълва! Защото аз никога няма да стана.
Побягвам от тях и изтичвам в покоите на дамите, правейки пътьом бърз реверанс към трона. Ще трябва да кажа, че ми е зле и затова съм си тръгнала без разрешение. Ще трябва да си легна. Копнея да си легна и да плача цял ден.
Малката ми сестра, Мери, казва на всички, че ми е лошо, защото съм яла недопечени ябълки и че е най-добре да ме оставят на спокойствие. По-късно идва при мен в стаята ми до помещенията на придворните дами, а зад нея върви прислужник с чиния с месо от кухнята и хляб от фурната.
— Не мога да ям — казвам, като вдигам глава от възглавницата.
— Знам — казва тя. — Всичко това е за мен. Но можеш да си вземеш малко, ако искаш.
Покатерва се в един стол до леглото и ми подава чаша вино, разредено с вода.
— Да не би да си се разделила с Нед? — пита. — Обикаля из двора с лице като свински задник.
— Не бъди толкова вулгарна — отпивам. — Майка ни щеше да те плесне.
— А сестра ни Джейн щеше да затвори очи и да се помоли за търпение — Мери се изкисква. — Но той точно така изглежда. Не мога да лъжа — отчупва залък от едно бяло хлебче и ми го подава. Започвам да го гриза.
— Той ухажва Франсес Мютас — казвам. — Знам, че е така. Мисля, че сърцето ми е разбито.
Мери повдига съвършено извитите си вежди.
— Така или иначе нямаше да можеш да се омъжиш за него — казва. — Никога нямаше да получиш позволение. Освен това има ужасни новини от Оксфорд. Оказва се, че лейди Дъдли изобщо не е била болна. Паднала по стълбите и си счупила врата. И по-лошо — ще има разследване!
— Не е болна? Но всички казваха… И кралицата каза…
— Паднала надолу по стълбите и си счупила врата — повтаря Мери.
— Боже мой! Но какво може да постигне едно разследване?
— Може да открие какво се е случило. Защото хората говорят, че тя не е паднала по стълбите, а някой я блъснал! — казва Мери с уста, пълна с хляб и месо. — И затова сър Робърт трябва да се оттегли от двора и да остане сам по време на траура си. Отива в къщата си в Кю, а Елизабет снове из покоите си като гладна вълчица. Не може да отиде да го види, не може дори да му пише. Той е заподозрян в убийство: тя не може да бъде свързвана с него. Не излиза и живее почти като затворничка в покоите си. Придворните се хранят без нея. Никой не знае какво да прави. А той… той е почти съсипан. Всички казват, че е убил съпругата си, за да се ожени за Елизабет, а някои твърдят, че тя е знаела.
Неимоверно ободрена съм от мисълта, че Елизабет може да изгуби Робърт Дъдли, точно както аз съм разделена от Нед.
— Наистина знаеше! Във всеки случай, знаеше, че Ейми Дъдли ще умре! Но кой твърди, че това е дело на Елизабет?
— Самият испански посланик! — напомня ми Мери. — А той го научил от Сесил. Казал на всички. Тя няма да може никога повече да види Дъдли. Всички казват, че е знаела, че той смята да убие съпругата си. А ако го намерят за виновен в убийство, ще го екзекутират, и така му се пада.
— Никога няма да обезглавят Робърт Дъдли! — отбелязвам горчиво. — Тя никога няма да им позволи. Не и него. Не и нейния фаворит.
— Няма значение кой е, ако е убил жена си — заявява Мери. — Дори Елизабет не стои над закона на страната. Ако разследващите в Оксфордшир се произнесат, че той е убиец, тогава тя не може да го помилва. Освен това не може да се каже, че той е първият от това семейство, който ще бъде обезглавен — вижда лицето ми, когато си спомням за сестра ни, която се подписваше „Джейн Дъдли“. Протяга ръка. — Нямах предвид нея. Никога не мисля за Джейн като за член на семейство Дъдли.
Тръсвам глава при внезапната ярка и жива мисъл за сестра ми и разглезеното момче на семейство Дъдли.
— Никой Дъдли не е стока — казвам злобно. — Но Робърт беше най-добрият от тях.
С Нед отново сме отчуждени. Мислех, че ще дойде при мен веднага и ще ме помоли за прошка, но той не го прави. Нещастна съм без него, но не мога да се заставя да се извиня, когато не съм виновна. Виждам го да се разхожда с Франсес Мютас и да танцува с нея, и всеки път ревността и нещастието ми се зараждат наново. Твърдо решена съм да го накажа за изневярата му, но мисля, че никой не страда освен мен.