Последните Тюдори

— Така ли? — пита Нед.

— Чух Сесил да казва нещо съвсем различно — Мери идва при нас и заговаря толкова тихо, че всички трябва да се наведем, за да я чуем.

— Какво каза Сесил? — обръща се Джейни към Нед.

— Нед не чу, защото вървеше с Франсес Мютас, а не с нас. Гледаше само нея — казвам остро. — Аз вървях с Мери. Нед предпочете да не бъде с мен.

Джейни премества поглед от бледото ми лице към неговото:

— Катрин, приятели сме със семейство Мютас от цяла вечност. Майката на Франсес беше на служба при нашата сродница кралица Джейн Сиймор. Франсес е добра приятелка и на двама ни.

Повдигам рамо.

— О, сигурна съм. Но защо Нед трябваше да танцува с нея, да се разхожда с нея и да изчезва за цялата вечер с нея, когато имах нужда от него? Когато имах толкова голяма нужда от него.

— Не съм! — възкликва той възмутено. — Танцувах с нея, защото така ни подреди церемониалмайсторът, който отговаряше за танците. Ти също танцуваше с партньора си.

— Не се разхождах с него след това, не му наливах ейл и не прекарах цялата вечер скрита някъде с него. Не хукнах след него и не направих на глупак него и на глупачка — себе си — казвам: смущавам се от собственото си възмущение. — Един Бог знае какво става тук. Имам чувството, че всички са полудели, а ти изчезна някъде. Аз не съм забравила всички обещания, които дадох. Не съм постъпвала безчестно.

Цветът се отдръпва от лицето му и очите му потъмняват от гняв.

— Нито пък аз. Оскърбявате ме, мадам.

Именно това, че ме нарича „мадам“, сякаш сме вече стари и безчувствени, ме кара да му се нахвърля:

— Как можа, Нед? След всичко, което ми каза! След всичко, което обеща. А аз бях като хваната в капан на подиума до кралицата, и те търсех ли, търсех… Не можех да те видя, нямаше как да те намеря, не можех да мръдна оттам и те видях чак когато трябваше да се оттеглим — чувам притеснено как гласът ми потреперва, а после открито се разплаквам, насред залата, където всички могат да ме видят.

Мери идва веднага до мен, обгръща талията ми с ръка и двете се изправяме лице в лице срещу двамата Сиймор, сякаш те са наши врагове.

— Обвинявай ме! — той е пребледнял и разярен. — Обвинявай ме, колкото искаш. Не съм сторил нищо, а ти би трябвало да имаш доверие на мъж, който е готов да рискува всичко за теб.

— Не рискуваш нищо! — възкликвам аз. — Аз съм тази, която отказа на испанците и отхвърли шотландците, затова стоя като пленница тук с кралицата и се кълна, че няма да се омъжа за никого! Бог знае какво може да направи тя, на какво е способна, Бог знае какво е в състояние да причини на една съперница. А аз сторих всичко това за теб: ти не си направил нищо за мен. Такъв си лъжец!