Последните Тюдори

— Казах му да ни чака тук. Няма ли го?

— Не! Чакам го от зори. Щях да чуя, ако беше подранил.

— Трябва да се върна в двореца до вечеря — предупреждавам ги. — Ще забележат отсъствието ми, ако не съм там.

— Вие влизайте — казва Джейни на двама ни. — Ще отида да намеря свещеник.

— Но къде ще намериш някого? — питам я. Ръката на Нед е на гърба ми и ме подтиква да вляза в малката къща.

— Ще отида в някоя църква — или на кръстопътя при „Сейнт Пол“, ако трябва — казва тя с лек, задъхан смях. — Ще се върна колкото мога по-скоро.

Нед е подготвил стаята си за сватбено пиршество. Върху бюфета има безброй блюда с храна в очакване да бъдат поднесени, има гарафи с червено вино и бокали, изработени от венецианско стъкло, има разреден ейл и дори вода. Всички слуги са отпратени за деня. Леглото му е оправено и аз виждам украсените с бродерия чаршафи, подканващо отметнати назад. Той ме вижда как хвърлям поглед натам и казва:

— Предполагам, че все пак трябва да изчакаме Джейни?

— Да, нали може да влязат?

Той се засмива.

— Тогава желаете ли чаша вино, графиньо?

Усмихвам се широко, когато чувам новата си титла, спомняйки си момента, когато помолих сестра си Джейн да ми измоли херцог. Сигурно го е сторила, и Бог трябва да я е послушал, защото сега имам мъж, който е син на херцог, чиято титла може да бъде възстановена по благосклонността на Елизабет, ако тя изобщо някога прояви такава. Тогава ще бъда херцогиня с кралска кръв.

— Благодаря ви, милорд съпруже.

Той налива една чаша за мен и една за себе си. Сядаме на пейката в прозоречната ниша и се заглеждаме навън, над калния бряг на реката и настъпващия прилив, чайките, които се реят нагоре и се спускат надолу. Той ме настанява така, че да съм с гръб към гърдите му, облегната на него, ръцете му са обвити около мен. Прегръща ме и ме притиска към себе си и никога преди не съм се чувствала толкова сигурно и удобно.

— Никога не съм бил по-щастлив — казва той. — Сякаш всеки миг, който прекарвам с теб, е подарък.

— Зная — казвам. — Обичам те още откакто бях малко момиче и мислех, че сестра ми Джейн ще се омъжи за теб.

— Бог да я прости! Ще те обезщетя за всичко — обещава той. — Никога повече няма да бъдеш сама и изплашена.

— Ще бъда твоя съпруга — казвам. — Не мога да бъда самотна и изплашена, ако сме едно цяло.

Той бърка в джоба си.

— Поръчах да изработят за теб този пръстен. Скицирах го за златаря веднага щом се сгодихме.

Ахвам леко от удоволствие, когато той ми показва свитата си в юмрук ръка, после разтваря пръсти да ми покаже подаръка си. Изящно изработен е. Скрита пружина отваря широкия пръстен и показва пет златни брънки, които оформят вътрешен пръстен.

— И написах стихотворение за теб — казва ми.

Очарована съм. Отново и отново преобръщам пръстена в ръката си, наблюдавайки с възхищение малката закопчалка и как преплетените халки се показват, а после отново се скриват.