Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
За момент тя се почувства готова да заплаче заради великодушието му, при положение, че той нямаше представа каква беше работата й и как тя с всеки изминал ден затъваше по-дълбоко в сложна и заплетена измама.
— Иска ми се да си бях у дома — каза тя искрено.
— Защо не си дойдеш тогава? — попита той сериозно. — Винаги можеш да приключиш по-рано, да им кажеш, че си болна или нещо подобно.
Изобел потърка лице и почувства, че хлъзгавият фон дьо тен на Зелда е мокър от сълзите й.
— Не, не, не бих могла да направя това. Ще издържа докрай. Просто ужасно ми домъчня за вкъщи, като те слушам да говориш за басейна и всичко останало.
— Е, това е вълнуващ проект — съгласи се той. — А Мъри наистина е много талантлив човек. Всъщност е трябвало да учи за архитект, притежава това умение да вижда нещата. И може да ги описва така, че сам да можеш да ги видиш. Толкова добре описва как плъзгащият се покрив се отмества назад и отваря басейна към небето. Ще го харесаш, той си служи с думите умело като теб.
Изобел кимна.
— С нетърпение очаквам да видя подробните планове — каза тя. — Госпожа М. добре ли се грижи за теб?
— Накарахме я да се качи на подвижна стълба, за да придържа рулетката към гредите — каза той, весел като момче. — Тя непрекъснато се смееше, защото аз трябваше да държа V стълбата, а не можех да я крепя стабилно.
Изобел се опита да се усмихне.
— Звучи толкова забавно.
— А после всички слязохме до кръчмата за ранен обяд — каза той. — Денят беше твърде хубав, за да се закотвяме в къщата.
— Извел си госпожа М. на обяд?
— Мъри настоя. Каза, че тя е свършила някаква прилична работа сутринта поне веднъж в живота си.
— О — Изобел се опита да си представи как Филип излиза на обяд с човека за басейна и икономката. — Липсвам ли ти? Самотен ли си?
— О, не! — Искреността му беше несъмнена. — Прекалено съм зает, за да ми липсваш, скъпа. Очаквам с нетърпение да се прибереш вкъщи, разбира се.
— Разбира се — каза Изобел тихо.
— О, виж, скъпа, трябва да вървя. Госпожа М. и Мъри отново имат нужда от мен навън. Ще се обадиш ли отново довечера?
— Не — каза Изобел унило. — Това може да е днешното обаждане, след като вече чух новините. Да се обадя ли отново утре?
— Непременно — каза той. — Съжалявам, че трябва да прекъсна.
— Няма значение — каза тя. — Дочуване, скъпи.
— Дочуване.
Тази вечер мрачното настроение на Изобел все още не беше преминало. Не искаше да вечеря в ресторанта на хотела, нито да излиза за вечеря. Вместо това се нахраниха в стаята си. Изобел изчака в банята, докато келнерът донесе големия поднос и подреди масата, а после се появи по хавлиен халат, без косата или грима на Зелда, просто като себе си, предизвикателно негримирана, неукрасена, и изглеждаща точно на годините си.
Трой, който гледаше ранните вечерни новини по телевизията, изключи телевизора и се изправи, когато тя влезе, обхващайки с поглед умората в лицето й и тъгата в очите й.
Хранеха се мълчаливо. Трой наля на Изобел по-голямата част от бутилката с вино.
— Какво става? — попита той, не особено въодушевен при мисълта за разговора, който трябваше да последва.
— Става дума за Филип — каза тя изненадващо.
Трой, който беше очаквал оплакване заради излизането си като Зелда, скри изненадата си.
— Мислех, че този нов замисъл за басейна е нещо мимолетно — каза тя. — Но той се запалва все повече и повече. Сега говори за електрически прозорци за покрива и стъклена южна стена. Не съм сигурна, че можем да си го позволим.
Трой кимна:
— Колко?
— Не каза. Но в общи линии говорим за нова постройка, ако ще има нов покрив и нова стена, нали? А после изкопаването на басейна, и цялото оборудване. Той говори за филтри и помпи, и отопление.
Трой кимна.
— Звучи скъпо.
— И наистина ще бъде според мен.
— Открихме офшорната сметка с твоите сто и петдесет хиляди лири, а после при публикуването на книгата с твърди корици ще има още сто хиляди лири, така че тази сума би трябвало да постъпи в сметката този месец. Можеш да изтеглиш оттам каквото ти е нужно. След това обаче няма да има нищо в продължение на година, считано от този момент, до публикуването на книгата с меки корици — припомни й Трой. — Това обаче е четвърт милион само през тази година, и малко по-малко от сто хиляди, които ще постъпят в сметката догодина. С тази сума би трябвало да можеш да купиш един-два басейна.
Напрегнатото изражение на Изобел се разведри.
— Да, държа се глупаво. Спечелих цяло състояние, нали? Достатъчно за всичко, което може да поискаме — тя хвърли поглед към Трой. — Много съм ти признателна. Нямах намерение да се оплаквам.