Аферата „Зелда“

— Не съм сигурна дали ми харесва да бъда стока — отбеляза Зелда кокетно. — Говорите за мен, сякаш съм предмет.

Джъстин сложи ръка върху нейната, която тя бе отпуснала на масата.

— Бурканче хайвер — поправи се той. — Както и да е, в известен смисъл по отношение на пазара вие сте вещ: съблазнително нова, неочаквана вещ, точно онова, което всички искат в момента. Нещо много продаваемо.

— А не личност — заяви Зелда.

— Вие сте актив сама на себе си — каза Джъстин. — Трябва да се продавате. Бихте могли да направите много солидна кариера в телевизията.

— Не знам дали ще съм в състояние…

— Доверете ми се. Имате естествен талант. Бяхте чудесна тази вечер.

— С голямо удоволствие бих го направила, разбира се. Но откъде да започна?

— Мога да ви кажа това. Необходим ви е първокласен телевизионен продуцент. Някой, който наистина умее да се ориентира в обстановката, човек, на когото можете да се доверите, че ще пази интересите ви.

Трой имаше досадното усещане, че довежда една партия шах до напълно очевидния й край.

— О, но къде да намеря подходящия човек?

— Много хора биха се справили. Та аз самият бих могъл да го направя!

И двамата се престориха на удивени, че разговорът е стигнал до този етап.

— О, но как бихте могли? — попита Зелда. — При положение, че собствената ви кариера ви ангажира толкова?

Джъстин сви рамене.

— И насън мога да се справя с предаване като „Аеробика за мозъка“.

Трой прояви благоразумието да не се съгласи.

— Търсех шанса си да се заема с продуценство. Имам уменията, връзките и познанията. Чаках проект, който да намеря за интересен. По природа ми е невъзможно да се обвържа с нещо, което не ме запленява изцяло. Трябва да съм наистина очарован от идеята — той направи пауза, после добави меко: — Вие наистина ме очаровате. Бих искал аз да съм този, който да ви отведе там, където ви е мястото. Можете да стигнете толкова далече…

Пръстите на Зелда се размърдаха под докосването му.

— Наистина не знам — каза тя безпомощно. — Как бихме започнали това?

— Ами ще трябва да основем продуцентска компания на името на двама ни, ще бъдем съдружници. Ще трябва да наемем офис в Лондон и да назначим на работа няколко души персонал, абсолютен минимум, човек, който прави проучванията и един технически служител, да кажем. А после ще измислим предложение или няколко предложения и ще ги представим на телевизионните компании. Когато кажат „Да“, се залавяме с продуциране, наемаме още персонал и правим програмите. Продаваме им всички предавания и прибираме печалбата. Чиста работа.

— Колко ще струва да основем компанията? — попита Зелда предпазливо.

Джъстин се замисли за момент.

— На прима виста бих казал… о, около двеста хиляди лири. Може би това ви изглежда много, но ние ще си плащаме заплата, разбира се, а ще трябва да плащаме и наем — той се поколеба. — Това е трудността за мен. Моят капитал е вложен в една къща, която току-що купих. Мога да внеса къщата като мой дял, ако вие можете да предоставите същата сума в брой.

Зелда придоби замислено изражение.

— Ако разполагате с такива пари в брой — каза той. — Простете, че питам. Помислих си, че може би разполагате, след сделката за книгата.

— Наистина разполагам със сумата — каза тя със сдържана гордост. — Мисля, че е общоизвестно какви са авансите ми. Е, да вложа ли сто хиляди?

— Двеста хиляди — каза той. — Къщата ми ще трябва да бъде гаранция срещу по-нататъшните заеми. Тя струва около двеста хиляди, така че ще бъдем квит.

Трой си помисли безжалостно, че ни най-малко нямаше да са квит с имот, който несъмнено бе обременен с тежка ипотека, внесен от едната страна, и двеста хиляди лири — чудесна, солидна сума пари в брой от другата; но на прекрасното лице на Зелда се изписа нетърпеливо желание.

— И ще бъдем партньори?

Джъстин стисна леко ръката й.

— Надявам се да бъдем повече от това — каза той. — Този свят е суров, имате нужда от приятел. Вземат новия талант и го накълцват безмилостно. Но аз прочетох книгата ви, разбирам, че сте преживели ужасно време. Бих искал да получите компенсация. Ще ви закрилям.

Зелда кимна.

— Много сте мил — каза тя меко.

— В мига, в който ви видях, поисках да узная коя сте — каза настойчиво Джъстин. — Видях ви на телевизионния монитор в студиото и изтичах да ви пресрещна, преди да се качите в колата си. Такова нещо не съм правил никога преди.

Зелда се усмихна и сведе очи.

— Още една чаша шампанско? — предложи той. — Да пием ли за сделката?