Аферата „Зелда“

Филип вдигна след доста време, и беше задъхан.

— С Мъри бяхме навън, в обора — каза той. — Избирахме осветлението. Донесъл е няколко лампи, които можем да сложим набързо, и няколко мостри от облицовка за стените, за да мога да видя как ще пада светлината. Казва, че това е едно от най-важните решения, които трябва да се вземат.

— О, добре — каза Изобел. Домът й сякаш беше много, много далече. Отчаяно й се искаше Филип да й заговори с малко интимност в тона, да каже нещо, което да я върне към брака й и дългата й, предана любов към него, да й напомни, че правеше това за него.

— Клоним към халогенно горно осветление, с няколко лампи, които да осветяват водата отдолу. Ще придаде чудесен ефект на отразена вода върху тавана. Точно си играехме с две кофи вода и светлините, и наистина е страхотно ефектно.

— Добре — повтори Изобел.

— Всъщност това ме накара да премисля цветовата схема — продължи Филип. — Смятах да се придържам към илюзията за обор с кафяви греди и белосани стени, но мисля, че е добре да се спрем на бледосиньо, това наистина ще подчертава отраженията.

— Така ли?

— Всъщност бихме могли да закрием гредите и да монтираме фалшив таван, така че да получим равна повърхност. Мъри казва, че трябва да възприемаме водата като прожектор, а тавана — като киноекран. Струва си суетнята по поставянето на фалшивия таван заради ефекта, който се получава.

— Не е ли доста скъпо?

Филип се засмя.

— Това е нищо в сравнение със сумата, която ще ни искат, ако решим да монтираме прозорци на покрива — каза той. — Бях шокиран, когато погледнах цените. Мъри донесе брошурите да ми покаже и каза, че дори той ги смятал за малко солени. Мислехме да свалим покрива на обора изцяло и да го заместим с големи електрически прозорци. В хубави дни плъзгаш прозорците встрани. Освен това ще избием южната стена на обора и ще я заместим с прозорци, така че да можем да направим басейна фактически открит през лятото. Цялата конструкция ще изглежда като напълно открит басейн. Мъри казва, че е чудесно преживяване да отворим цялата постройка. Наистина вълнуващо. И можеш да плуваш нощем под звездите.

— Но казваш, че струва твърде много? — поиска да се увери Изобел.

— Така мисля — каза Филип преценяващо. — Но трябва да решиш, когато се прибереш вкъщи през уикенда. Няма да прибързвам да вземам никакви важни решения без теб. От теб зависи, скъпа. Не забравям коя е малката печалбарка.

— О, не — каза Изобел бързо. — Този проект е твой, и ти работиш по него толкова старателно. Ще се оставя да ме насочваш.

— Ще го обсъдим — каза той спокойно. — Наистина искам да имаш най-доброто. Заслужаваш го, след като работиш толкова упорито.

За момент тя се почувства готова да заплаче заради великодушието му, при положение, че той нямаше представа каква беше работата й и как тя с всеки изминал ден затъваше по-дълбоко в сложна и заплетена измама.

— Иска ми се да си бях у дома — каза тя искрено.

— Защо не си дойдеш тогава? — попита той сериозно. — Винаги можеш да приключиш по-рано, да им кажеш, че си болна или нещо подобно.

Изобел потърка лице и почувства, че хлъзгавият фон дьо тен на Зелда е мокър от сълзите й.

— Не, не, не бих могла да направя това. Ще издържа докрай. Просто ужасно ми домъчня за вкъщи, като те слушам да говориш за басейна и всичко останало.

— Е, това е вълнуващ проект — съгласи се той. — А Мъри наистина е много талантлив човек. Всъщност е трябвало да учи за архитект, притежава това умение да вижда нещата. И може да ги описва така, че сам да можеш да ги видиш. Толкова добре описва как плъзгащият се покрив се отмества назад и отваря басейна към небето. Ще го харесаш, той си служи с думите умело като теб.

Изобел кимна.

— С нетърпение очаквам да видя подробните планове — каза тя. — Госпожа М. добре ли се грижи за теб?

— Накарахме я да се качи на подвижна стълба, за да придържа рулетката към гредите — каза той, весел като момче. — Тя непрекъснато се смееше, защото аз трябваше да държа V стълбата, а не можех да я крепя стабилно.

Изобел се опита да се усмихне.

— Звучи толкова забавно.

— А после всички слязохме до кръчмата за ранен обяд — каза той. — Денят беше твърде хубав, за да се закотвяме в къщата.

— Извел си госпожа М. на обяд?

— Мъри настоя. Каза, че тя е свършила някаква прилична работа сутринта поне веднъж в живота си.

— О — Изобел се опита да си представи как Филип излиза на обяд с човека за басейна и икономката. — Липсвам ли ти? Самотен ли си?

— О, не! — Искреността му беше несъмнена. — Прекалено съм зает, за да ми липсваш, скъпа. Очаквам с нетърпение да се прибереш вкъщи, разбира се.

— Разбира се — каза Изобел тихо.

— О, виж, скъпа, трябва да вървя. Госпожа М. и Мъри отново имат нужда от мен навън. Ще се обадиш ли отново довечера?

— Не — каза Изобел унило. — Това може да е днешното обаждане, след като вече чух новините. Да се обадя ли отново утре?

— Непременно — каза той. — Съжалявам, че трябва да прекъсна.

— Няма значение — каза тя. — Дочуване, скъпи.

— Дочуване.